Защо Бог изпраща болести?


Болестта е последица и резултат от разрушителното действие на греха върху човешката природа, както духовна, така и телесна. Здравето предполага пълнота на житейските сили. Злоупотребявайки със свободата на волята и престъпвайки Божествените заповеди, човек се отдалечава от единствения източник на Живота – Бога. Неизбежна последица от това представлява състоянието на слабост и немощ. Според безспорната житейска логика човекът, отдалечил се от Бога, се приближава към дявола. В Библията срещаме примери за пагубното действие на злите духове върху здравето на хората. За това говорят и светиите. Блажената Синклитикия казва: Дяволът има множество остри оръдия. Когато не е победил душата с бедност – той предлага богатство, за да прелъсти. Ако не я е надвил с обиди и поругания – си служи с похвали и слава. Победен от здравето на човека, той поразява тялото му с болести. Защото, не можейки да го прелъсти с удоволствия, дяволът се опитва да пороби душата му с принудителни трудове, поразява човека с тежки болести, та чрез това да помрачава любовта към Бога у нехайните (Древен патерик, 7:23). В цитираното изказване се съдържа мисълта, която намира потвърждение в многовековния духовен опит: с всеки, попаднал под властта на демоните, те постъпват избирателно. На едни изнуряват тялото с болест, за да ги доведат до униние и озлобление, а понякога и до ропот или хула против Бога. На други напротив, дават „изцеления”, за да ги предразположат към себе си и да ги вземат в плен, от който да не могат да излязат. Колко такива хора виждаме около себе си! Но независимо какви средства прилагат злите духове, тяхната цел е само една – да доведат човека до вечна смърт.

Понякога демоните хвърлят тежка болест и праведници, по особен Божи промисъл и допускане. Тук веднага ще си спомним живота на великия страдалец Йов Многострадални. В светото Евангелие се разказва за дъщерята Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години (Лук. 13:16). Това било допуснато, за да се яви Божията слава чрез нея. На претърпелия всички страдания с покорност към Божията воля, се дава мъченически венец. Свети апостол Павел казва за себе си: И, за да се не превъзнасям с премногото откровения, даде ми се жило в плътта, ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям. Затова три пъти молих Господа, да го отстрани от мене. Но Той ми рече: стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява (2 Кор. 12:7-9). Светителят Атанасий Велики в съставеното от него „Житие на Антоний Велики” разказва: Тогава врагът, не понасяйки това и дори страхувайки се, че Антоний за кратко време ще напълни пустинята с подвижници, веднъж му се явява през нощта с множество демони и му нанася толкова удари, че той от болка остава да лежи безгласен на земята. Както уверява самият Антоний, неговите страдания били толкова жестоки, че и ударите, нанесени от хора, не са могли, по неговите думи, да му причинят такава болка. Но по Божи Промисъл (защото Господ не оставя без грижа уповаващите се на Него), на другия ден идва същият познат, който му носел хляб. Като отворил вратата и видял, че Антоний лежи на земята като мъртъв, го взел и го пренесъл в храма, който се намирал в селото, и го сложил да легне на земята. Много от сродниците и жителите на селото наобиколили Антоний като покойник. Демоните причинявали болести и на други праведници. Тази жестока борба завършвала с пълно поражение на злите духове. А подвижниците, придобивайки духовни сили и опитност, се усъвършенствали.

Често в болестите, които ни сполетяват, ясно се вижда Божията ръка. Обичащият ни Господ желае на всички блаженство в Царството Небесно. Но много хора не искат да вървят по пътя на спасението, пренебрегват заповедите, упорито се задържат в греха. Упорито отказват да видят знаците на Божието внимание, отхвърлят и човешката помощ. За болната душа на такива хора най-действеното лекарство се оказват тежките, продължителни болести. Според учението на светите отци, болестите се изпращат от Бога за здравето на душата (преп. Исаак Сирин). Св. Йоан Лествичник пише, че той е виждал болни, които чрез телесния недъг са се избавили от душевна страст. Одърът на болестта често става място на богопознание и самопознание. Страданията на тялото често биват причина за духовни наслади, и одърът на болестта се оросява със сълзи на покаяние и сълзи на радост (св. Игнатий Брянчанинов). На хората, които водят греховен живот и нехаят за своето спасение, Господ изпраща болести като изгарящ, но целебен пластир. Милосърдният Господ не би ни изпратил никакви скърби, но бедата е в това, че повечето от нас иначе не умеят да се спасяват. Случва се Бог чрез болестта да запази някои хора от беди, които те иначе не биха могли да избегнат, ако бяха здрави (Св. Теофан Затворник).

Защо не на всички грешници се изпращат тежки болести? Защото Господ знае сърцата на хората. Някои се противят на истината дори и след сполетелите ги изпитания. Към вече извършените грехове те могат да добавят нови, още по-тежки: униние, отчаяние, озлобление, ропот. А Господ не иска да прави тяхната участ още по-тежка. По отношение и на такива хора ясно се вижда действието на Божията любов.

Отделно трябва да говорим за телесните болести, които нерядко посещават и светиите и праведниците. В това се проявява Божията грижа за тяхното духовно съвършенство. Ако ти, който си праведен, си паднал в болест, то чрез това от по-малкото преуспяваш в по-голямото. Ти си злато и чрез огъня си станал още по-чист (Св. Синклитикия). В Отечника се разказва за един старец, който често страдал от болести. Веднъж цяла година му се случило да не боледува. Старецът много скърбял, като казвал: „Моят Господ ме е оставил и не ме е посетил”.

Здравите хора трябва винаги да помнят, че болестите на хората, с които сме свързани в живота, имат отношение и към нас. Господ ни дава възможност да се спасяваме чрез дела на любов и милосърдие към страдащите и болните. Никой не бива да пропуска такава възможност, която Бог ни дава за спасение: болен бях, и Ме посетихте (Мат. 25:36).

В наше време болестите са се увеличили. Във връзка с това можем да си припомним пророчествата на древните старци за онези, на които ще им се наложи да живеят в последните времена. Бидейки вече неспособни за подвизи, те ще се спасяват само с понасяне на скърби и болести. За да влезем в Царството Небесно по този път, трябва по християнски да понасяме тежките недъзи, които ни сполитат. У някои духовно опитни старци на нашето време може да се срещне мнението, че раковите болести са тези, които водят хората към спасение, ако те се отнасят към тях с вяра и търпение. За това говори старецът Паисий Светогорец (Езнепидис 1924-1994). Самият той боледувал от рак. „Болестта ми е принесла толкова полза, колкото не са ми донесли и всичките години подвижничество” – казал той веднъж на свещеник Диоисий Тацис. Друг велик гръцки старец, Порфирий (1906-1991) в края на живота си разказва: „Когато бях по-млад, молех Бог да ми изпрати ракова болест, за да поболедувам от любов към Него. Когато казах това на моя старец, той ми отговори: „Не, това е егоизъм”. И аз престанах да моля. – Съгреших, Господи – казвах. – Поради егоизма си исках нещо, което превишава силите ми. И така, сега, след толкова години, Той ми изпрати онова, за което се молех тогава. Имам ужасни болки. – Геронта, Вие зарадвахте ли се, или се разстроихте? – Когато лекарите ми казаха за това след изследвания, аз се зарадвах и казах: „Слава на Тебе, Боже. След толкова години Ти не забрави моята молба. Имам рак тук, в хипофизата, в нея се е образувал тумор, който притиска оптичната хиазма. Поради това започнах да виждам лошо. С това око виждам съвсем малко светлина. С другото виждам хората като силуети, но не виждам с очите си характерните им черти. Езикът ми стана дебел и чужд. Той ми пречи в устата и гласът ми се измени. Имам ужасни болки. Когато ме боли, търпя и се моля. При силна болка не мога да се моля. Но не роптая и не се оплаквам” (Монах Агапий. „Божественият пламък, който запали в сърцето ми старецът Порфирий”).

Когато ни сполети болест, не бива да се опитваме да я обясним с някакъв конкретен грях. Първо, можем да сгрешим. Но по-важното е, че това не е полезно. Трябва покайно да изпитаме своята съвест. Да подложим на проверка целия си живот, минал и настоящ. Само изправянето на живота ни ще ни помогне да придобием изцеляваща благодат. Ако почувстваш, че душата се смущава от болестта, ѝ кажи: тази болест не е ли по-лека от геената, в която ще паднеш, ако не бъдеш твърд и постоянен в търпението? (Преп. Исаия Отшелник).

Автор: Йеромонах Йов (Гумеров)
Източник: https://svnikolai-rasnik.com