Защо Бог допуска праведни и добродетелни хора да търпят ужасни болести?


"За да се очистят те от нищожните следи на своите страсти и да получат голям венец на небето. Освен това, понеже Той е допуснал и Синът Му да претърпи смърт на Кръста, какво да кажем за хората, които колкото и да са свети, носят мръсните петна на греховете?" Старецът казвал и още нещо, много важно, което е полезно и за другите: "Скръбта ни очиства.
Истинският човек винаги скърби. В радостта си той се променя, става друг. В скръбта става такъв, какъвто е всъщност. И тогава най-вече се приближава до Бога. Той чувства своето безсилие. Често, когато е в слава и радост, си мисли, че е пъпът на света, или ако искате - центърът на вселената: "Аз и никой друг!" В страданията и скръбта той се чувства като незначителна мравчица във вселената, изцяло зависим и търси помощ и подкрепа. Всички ние, които сме преживели душевни и телесни страдания, знаем, че никога не сме се молили така - и като качество, и като количество, както сме се молили в болест или в изпитание с тежка душевна скръб. Но когато имаме всичко, ние забравяме и за молитвата, и за поста, и за много, много друго. Затова Бог допуска страданието - за да се опомним".

Автор: старецът Епифаний
Източник: https://svnikolai-rasnik.com