С другите да става каквото ще


- Отче, днес ви чакаха много хора, но един млад човек не искаше да чака и влезе без ред.
 
- Да, влезе и каза: „Нужно е да те видя. Бях на Атон, не те намерих и дойдох тук”. „Добре – казах аз – Ти не виждаш ли, че другите хора чакат? Да оставя всички и да се занимавам с тебе?” „Да, отче” – отвърна. Представяш ли си? Хората стоят по стълбите, няма къде яйце да хвърлиш – болни, жени с малки деца… а този настоява на своето. И то да беше относно сериозен въпрос, а то някаква глупост. Важен е той, с другите да става каквото ще!
 
Има случаи идват хора и казват: „Днес, отче, се моли само за мен, за никой друг.” Виж какви претенции! Това е все едно да кажеш: „На този влак ще се возя само аз, за да няма друг във вагоните”. Но влакът така и така върви, защо и други да не пътуват в него?
 
- Отче, как да разбираме Христовите слова: „Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби” (Мт.16:5)
 
- Има се в предвид човек да погуби душата си в добрия смисъл на думата. Да не зачита своя живот, а да го жертва за другите. „Никой да не търси своята полза, а всякой – ползата на другиго.” (1Кор.10:4) – казва апостол Павел. В това е цялото основание на духовния живот; да забравиш себе си, в добрия смисъл, да се обърнеш към другия, да участваш в неговите болки и трудности. Не трябва да търсим способ да се избавим от трудностите, а да намираме възможност да помогнем да другия човек, да го зарадваме.
 
- Отче, как да разбираме, какво е нужно на другия човек, за да го направим за него?
 
- Постави се на мястото на другия, тогава ще разбереш какво му е нужно. Ако стоиш в своята черупка, няма да разбереш, какво е нужно на другия човек. В наше време болшинството мисли за това, как да седне на мястото на другия, а не как да се постави на негово място. Понякога наблюдавам как някои пристъпват към Причастие, разгонвайки другите. Всеки от тях мисли: „Аз имам работа, бързам” – не мисли: „Достоен ли съм да се причастя” или „може би, другият човек бърза повече от мене”. Нищо подобно! Причастяват се и си тръгват спокойно. А дори ако за тебе не стигне Причастието трябва да се радваш, че е стигнало за другия, а не за тебе. Ако  свещеника има само една частица, един бисер и се намери болен човек, близко до смъртта, за когото е нужно Причастие, трябва да се радваш, че няма да се причастиш ти, а той. Ето какво иска от нас Христос. Така Господ влиза в сърцето, изпълвайки човека с радост.
 
Себелюбието ни лишава от мир и радост

 
- Отче, защо нямам постоянно мирен дух?
 
- Ти не си се освободила от своето „аз”, още си в плен на вехтия си човек. Постарай се да умъртвиш своето „аз”, иначе то ще те унищожи. В когото живее самолюбието, не може да има покой, душевен мир, защото той не е свободен вътрешно. Такъв човек прави всичко като костенурка, движи се като костенурка. Тя може ли свободно да си покаже главата? Голяма част от времето си стои в своята черупка.
 
- Теоретически, на мен ми се струва, че работя над себе си, но на дело…
 
- На дело е трудно. Тук се стеснява нашия вехти човек. Ако ние не го стесняваме с усърдие и разсъждение той ще разруши цялото здание на нашия духовен живот.
 
- Отче, как изглежда ада?
 
- Ще ти разкажа една история, която съм чувал някога. Веднъж един простоват човек молел Бога да му покаже рая и ада. Веднъж през нощта, по време на сън, този човек чул глас: „Да тръгваме, ще ти покажа ада”. Тогава се оказал в една стая. По средата и имало маса, на която стояли много хора. Върху масата имало тенджера, пълна с храна. Но хората били гладни; те черпели от тенджерата с дълги лъжици, които не можели да сложат в устите си. Затова едни от тях мърморели, други викали, трети плачели… След това човекът чул същия глас: „Сега ще ти покажа рая”. Тогава изведнъж се оказал в друга стая, където имало същата маса с тенджера, и хора с дълги лъжици стояли около нея. Всички били сити и весели, защото всеки от тях, загребвайки храна, хранил другите със своята лъжица. Сега разбираш ли, как още в този живот можеш да почувстваш рая?
 
Правещият добро се радва, защото се утешава от Божественото утешение. А творящият зло страда и превръща земния рай в земен ад. Ако в тебе има любов, доброта – ти си ангел, където и да отидеш и да се намираш, заедно със себе си носиш рая. Напротив, ако в теб живеят страсти, злоба – значи в тебе се намира дявола и където и да се намираш, заедно със себе си носиш ада. Още в този живот ние започваме да усещаме рая или ада.

Автор: старецът Паисий Светогорец
Източник: Православен свят