Размисли при бедствие


На какво се дължи липсата на плодородие, лошите ветрове, убийственият град, настоящото наше поражение и вразумление? Защо са лошата промяна във въздуха, болестите, земетресенията, морските вълнения и явленията небесни? Защо природата, този общ и равен за всички извор на блага и удоволствия, създаден за радост на всички люде, се превръща в наказание за нечестивите, та с това ­ с което сме били удостоени и за което сме се оказали недостойни ­ сега да се вразумим и познаем Божията сила в злостраданието, щом не сме я открили в нейните благотворни деяния?! Какво значи постигналото ни нещастие и за какво е то? Изпитание ли е то за добродетели, или пък е наказание за грехове? Макар и да не е то наказание ­ по-добре е да го приемем за такова и да се смирим под силната ръка на Господа, отколкото да се превъзнасяме с него като изпитание за добродетели.

Ужасно е да гледаш безплодието на земята и поражението на плодовете й, и то във време, когато плодовете будели такива надежди и били пред събиране! Ужасно е да видиш безвременна жътва, да видиш земеделци да оплакват трудовете си, като че ли стоят над мъртъвци пред поразените класове, които тихият дъжд е израстил, а бурният дъжд поразил! Ужасно е да гледаш ниви, в които "жътвар няма да напълни ръката си, и сноповръзвач ­ шепата си; и минувачите няма да кажат: благословение Господне на вас..." (Пс. 128:7-8). Жалко зрелище! Земята е поругана, острижена и лишена от своята красота! Това оплаква и блаженият Йоил, който по-трогателно от други е изобразил опустошението на земята и мъчителността на глада; разсъждавайки за Божия гняв, който опустошава земята, пророкът говори: "пред него земята е като градина Едемска, а зад него ще бъде опустошена степ" (Йоил. 2:3).

Нека намерим утеха в покаянието и молитвата, защото "съгрешихме, постъпвахме беззаконно, действахме нечестиво" (Дан. 9:5); защото забравихме заповедите на Господа и служихме на лукавите ни сърца; защото живяхме недостойно спрямо званието и благовестието на Твоя Помазаник; защото станахме с делата си присмех за Твоя Възлюбен Син. И клир, и народ съгрешихме в едно: "Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма ни един" (Пс. 52:4).

Господи, Ти си благ, а ние постъпихме беззаконно; Ти си дълготърпелив, а ние сме достойни за наказание; ние признаваме Твоята доброта, въпреки нашата голяма безразсъдност. Но... "Господи Боже, спри" (Амос. 7:5); отстъпи, Господи, от нас (Пс. 38:14); "Господи, прости" (Дан. 9:19); ние сме Твой народ и жезъл на Твоето наследие, затова накажи ни по благостта Си и бъди снизходителен в яростта Си, за да не ни направиш най-нищожни и унижени пред всички люде по земята!

Автор: св. Григорий Богослов
Източник: http://sveticarboris.net