Подмяната на понятията в икуменизма

„И от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено.”
Деян. 20:30

Икуменистите не наричат нещата с истинските им имена, а са им сложили красиви, но фалшиви имена. Казват, че целта на икуменизма е да обедини всички християни. Като под „всички християни” разбират право­славните, римокатолиците, протестантите и монофизитите-противохалкидонци. Същото говорят и православните икуменисти. Само че това не е вярно.
Православните, римо­католиците, протестантите и монофизитите не са равно­знач­ни християни. От тях християни са само православните, а другите са еретици, или както още ги наричат светите Отци – „злочестиви”, „злославни” и „зловерни”, понеже вярата на римокатолиците, протестантите и монофизитите не е хри­стиянска, а е еретическа, зла и богопротивна. Това е исти­ната. Не бива да се заблуждаваме, когато тези днешни еретици именуват себе си християни – същото са го правели и древните еретици. Това обаче не ги е направило християни и съборният глас на Христовата Църква на Вселенските събори ги е предал на анатема (проклятие) и съвсем не ги е считал за християни.

Когато човек чете православна светоотеческа литература, например житията на светиите или каноните на Право­славната Църква, и когато чете икуменическа литература, няма как да не забележи значителната разлика в начина на изразяване и в богословските понятия и термини, и зна­чи­телното разминаване в богословските разбирания и прин­ципи. Тук ние обаче ще следваме православното светоотеческо богословие, а не икуменическото богословие.

Характерна особеност на икуменическото богословие е некоректната употреба на богословски термини, изхвър­ля­нето на понятия, които се считат обидни за еретиците, измислянето на нови понятия с разтегливо значение, нари­чане на нещата с неистински имена, неправилно тълкуване на Свещеното Писание и произволно богословстване, стига­що до богохулство.

Съвременните богослови-модернисти, много от които преподаватели в богословските факултети, са измислили нови понятия в богословието, които нови понятия не се срещат у светите Отци на Православната Църква.­ Тези нови понятия са въведени с цел да замъглят смисъла на бого­словския израз и да го направят удобен за разностранно тълкуване. Днес например богословите-модернисти употре­бя­ват понятието „еретици” без проблем, но... само за древ­ните еретици: гностици, ариани, македониани, несториани, монотелити и пр., които исторически са изчезнали и сега не са актуални[1]. За съвременните еретици обаче – римокато­лици, протестанти, монофизити (арменци, копти, етиопци, сиро-яковити, малабарци) и пр. – богословите-модернисти не употребяват понятието „еретици”, а са измислили понятието „инославни християни” или „инославни”. Като ги слуша, чо­век може да помисли, че едва ли не днес вече няма ере­ти­ци. Е, има просто други християни, различни от православните.

Ние трябва обаче да подчертаем, че всички тези т. нар. „инославни християни” са всъщност съвременните християнстващи еретици. Такива еретици е имало и в древност, само че никой от светите Отци и Учители на Църквата не ги е наричал „инославни християни”, а са ги наричали с истинското им име – „еретици”. И тъй, впечатлението от богословието на модернистите, че днес освен православните християни има и много други християни, е погрешно. В действителност има само едни християни – православните, и множество еретически общности на християнска основа[2]. 

По подобен начин днес се използва с изкуствено раз­ширен смисъл понятието „църква”. Вярно е, че по начало „църква” (от гр. „еклисия”) означава „събрание” на вярващи, вярно е, че се прави разлика между Православната Църква (написано с главна буква) и „другите християнски църкви” (където думата се пише с малка буква). Трябва обаче добре да знаем, че в светоотеческото богословие понятието „църк­ва” се използва само за Православната Христова Църква, а „инославните” „църкви” се наричат „еретически сборища”. В този случай е ясно за какво става въпрос. А у съвременните богослови-модернисти далеч не е ясно, и когато говорят за други „християнски църкви”, човек може да помисли, че освен Православната Християнска Църква има и други, раз­лични от нея, но равностойни по значение „църкви”, които пак са „християнски”. Затова, за да има яснота, добре е, по примера на светите Отци, да уточняваме, че има само една Православна Христова Църква и множество еретически общ­но­сти или еретически сборища. Защото понякога право­славните икуменисти се опитват да ни заблудят чрез такова невярно използване на понятието „църква” и казват: „Нали на всяка велика ектения се молим „за благосъстоянието на светите Божии църкви и единението на всички”, придавайки погрешен смисъл на понятието „Божии църкви” и отнасяйки го към еретическите общности (т. нар. „инославни църкви”), и разбирайки „единението на всички” в превратен икуме­нически смисъл.   

Друга икуменическа подмяна на понятията е с названието на римокатолическия календар, който православните икуме­нисти нагло натрапиха на някои поместни Православни църкви, включително и Българската. За православните хри­сти­я­ни поначало е страшна и твърде смутителна мисълта, че ги принуждават да служат по римокатолическия григориан­ски календар, който освен всичко е осъден и предаден на анатема от няколко Православни събора и от съборния глас на светите Отци[3]. Какво направили тогава православните икуменисти? Те постъпили много хитро. Казали: „Добре, няма да казваме, че въвеждаме григорианския календар, за да не се смущава паството, а ще кажем, че това е „ново­юли­ан­ски” или „поправен юлиански” календар[4]; и така пак ще го въведем, само че под юлианско име”. Така и направили. И понеже римокатолическият григориански календар бил напълно негоден в цялост за употреба в Православната Христова Църква, православните икуменисти решили да го въведат поне за неподвижните празници, та поне частично да премахнат ненавистния им светоотечески православен кален­дар. А пред хората казали, че с въвеждането на римокато­лическия григориански календар под името „поправен юлиански” отсега „всички християни” – така те наричат общо православните и еретиците – ще празнуват заедно големите християнски празници[5].

Сигурно боголюбивият читател знае, че по подобен начин се залъгват малките деца. Когато например малкото дете не иска да яде нещо невкусно, например гъби, майката скрива парчето гъба в малко хляб и казва: „Добре, няма да ти давам гъби, хапни това парченце хляб!” Тъжно е обаче, когато така се постъпва с православното паство. Защото на всеки раз­умен човек му е неприятно, когато го залъгват по такъв недостоен начин.

Оттогава насетне действително в поместните Църкви, приели римокатолическия календар под името „поправен юлиански” православните празнуват неподвижните празници заедно с еретиците-римокатолици и протестанти, и отделно от по-голямата част от православните, които не са го приели.

Други понятия, които биват подменяни, са „бого­слу­же­ние” и „Литургия”, както и „Причастие”[6]. На икумениче­ски­те т. нар. „асамблеи” еретиците, с участието на православните икуменисти, а често пъти и на езичници, извършват ко­щунствен театър, който наричат „богослужение”, макар че правилно е да се нарече „сквернослужение”, тъй като ние добре знаем, че еретиците не служат на Бога (Рим. 16:18), а по думите на апостола, „са се извратили и грешат, като сами осъждат себе си” (Тит. 3:11).

Какво да кажем за икуменическата „литургия” и икуме­ническото „причастие”, които православните икуменисти явно считат за такива, участвайки в тях? Ние знаем, че у еретиците-протестанти няма свещенство, тъй като те нямат апостолско приемство, нито освещаваща благодат, нито Тайнства. Без съмнение и православните икуменисти го зна­ят. Какво правят тогава на т. нар. „икуменическа литургия”, участвайки в нея? Всъщност те участват в кощунствена литургийна пародия, каквато в действителност представлява споменатото сквернодействие, ядат хляб и пият вино, които нямат нищо общо със Светото Причастие, нито пък са Тяло и Кръв Христови!

Из книгата на архимандрит Йоан (Филипов) „Как православните икуменисти грешат против Господа и против Православната вяра” на Издателство „Православна класика”.

------------------------------------------------------------------------------------

[1] За същото печално явление в съвременното „модерно” богословие говори и светител Филарет (Вознесенский), митр. Ню-Йоркски, първо­йерарх на Руската Задгранична Църква (Обръщение към Предстоятелите на светите Божии църкви, преосвещените православни архиереи по повод на “Тиатирското изповедание”, 1972).

Например в споменатото „Тиатирско изповедание”, официално одобрено от Константинополската патриаршия, се казва (стр. 12): “Християните посе­щават сега църквите и се молят с християните от различни традиции, с които по-рано им е било забранено да общуват, защото са били наричани еретици”. Т.е. Константинополската патриаршия счита, че светите Апо­столи и светите Отци (виж напр. 1-во пр. на св. Василий Велики) погрешно са наричали еретиците „еретици”, а те били просто „християни от различни традиции” – ариани, несториани, монофизити, иконоборци, римокатолици, протестанти и пр. Константинополският патриарх Атинагор пък заявява: „Аз не виждам ереси никъде! Аз виждам само истини, частични, орязани, оказали се понякога не на място и претендиращи за това, да уловят и затворят в себе си неизчерпаемата тайна...” (http://bit.ly/1jijesX) Ние обаче, ако искаме да се спасим, трябва да следваме учението на светите Апостоли и светите Отци, а не това на Константи­нополската патриаршия.

[2] Друго такова понятие (което ще споменем като пример, макар и да не ни касае конкретно в настоящия труд) е „теологумена” – „частно бого­словско мнение, различно от становището на Христовата Православна Църква по даден въпрос”. Или казано направо – „еретическо мнение”. Но „теологумена” звучи много по-красиво и много по-„научно”. И не обижда еретичестващия богослов. Освен това, колкото и да е жалко, „теоло­гуме­ните” в съвременните академични богословски среди нерядко се считат за „научен принос” в богословието и съответно се толерират.

[3] На Константинополския събор през 1583 г. григорианският календар е предаден на анатема; патриарсите Калиник XI Константинополски и Атанасий Антиохийски (нач. на XVIII в.) се изказват категорично против григорианския календар; Константинополският патриарх Кирил V в 1756 г. предава на проклятие приелите го; Всеруският църковен събор през 1917-1918 г. засвидетелства за неговата пагубност; и др.

[4] „Новоюлианският” календар до 2800 г. е абсолютно еднакъв с гри­го­ри­анския. Реално в него няма нищо „юлианско”. Името е за заблуда, само че не „на врага”, а на православното паство.

[5] Виж: Окръжно послание на Вселенската патриаршия, 1920 г. http://www.orthedu.ru/ch_hist/20-vek/okr_poslan_1920.htm

[6] На икуменическите сборища, където организатори са еретиците-протестанти, разбираемо пред тези богословски понятия не се употребява думата „света” или „свето”, поради характера на протестантските ереси, които въобще отричат светостта на светците, както и свещения характер на богослужението и богослужебните предмети.