Майките и възпитанието на техните деца


Възпитаването на децата трябва да започне още от ранно детство, от първата им поява на този свят, с цел умствените способности на детето да бъдат насочени към красивото, доброто, истинското и да се отдалечат от лошото, двуличието и лъжата. Тази възраст може да се смята за най-подходящата основа, върху която ще се гради нравственото и умственото развитие на детето. Древногръцкият поет – Фокилид, казва: „Още докато е дете трябва да се учи на добри дела“, защото точно от детската възраст, като от стартова линия, човек започва състезанието, което ще продължи през целия негов живот.



Свети Василий Велики ни учи: „Душата, докато е все още в състояние да се оформя и е мека, докато все още е като восък, който лесно се топи и лесно се получава отпечатък върху него от всякакви форми, трябва истински и още от началото да се подтиква към всякакъв вид упражняване в добродетелта, така, че когато дойде разумът и се появи способността за различаване, ще се отвори пътят на предадените първоначални образи на благочестието, на разума, който ще предлага полезното и нравственото, и ще търси средства за да изпълни това.“ И наистина, кой не би се съгласил, че тези първи отпечатъци, които са възникнали по време на детството остават завинаги? Кой се съмнява в това, че от ранна възраст тия отпечатъци ще се отразят толкова силно върху нежната душа на детето, и които през целия му живот ще останат живи?

За възпитатели на тази възраст, природата е отредила родителите, и особено майките. Затова е нужно, заради тази възвишена възпитателна длъжност, майките да ги възпитават правилно и внимателно, и да се отнасят към тях като към икони, защото децата им ще бъдат техен пример и отпечатък на всичко, на което са ги научили. Детето до такава степен следва добродетелите или грешките на майката, дори и гласа й и навиците, нравите и поведението, което лесно може да се сравни с медните плочи на фонографа (предшественик на грамофона), които първо приемат стъпките на гласа, а след това повторно изпращат гласа със същата височина, същия звук, същия цвят, с които е бил предаден. Всеки жест, всяка дума, всяко движение и всяко дело на майката стават жест, израз, дума, движение и дело на детето.

В петата проповед за Евангелието от Матей, Астерий (известен съвременник на кападокийските отци от 4 век), казва следното: „Едно от децата ще запази приликата с гласа на майка си, друго ще вземе по-голяма част от от нейния характер, трето ще се оформи според нравственото състояние на онази, която го е родила.“ Чрез постоянното общуване на майката със своето дете и добрия пример от нейния живот, майката влияе върху душата и нравствеността на детето, тя е първата, която му дава първия тласък към доброто.

Майката с един поглед, с една целувка, с нейния кротък глас и нежните ласки може веднага да разбуди в сърцето на детето стремеж и склонност към доброто. Така, само с един неодобрителен поглед, с една сълза, която се стича по бузите й, с един израз, който показва скръбта на сърцето й, тя може да отдалечи детето от най-голямата опасност за неговото сърце. Детето отгледано в майчината утроба и топлено в майчината прегръдка, започва да обича още преди да е разбрало смисъла на любовта и подчинява своята воля на етичен закон още преди да разбере неговия смисъл, и само майката е най-подходяща да събуди в сърцето на детето първата мисъл за Бога. По този повод свети Василий Велики (в 223-то писмо) казва: „Представата за Бог, която аз получих в детството си от своята блажена майка – тази представа отлежа в мен, аз я носих в себе си. А именно, не ходих от едно място на друго в съзряване на моя разум, а изпълних точно онези принципи, които ми бяха предадени от нея.“ А най-големият от днешните педагози, Песталоци, преписвайки на майката цялото възпитание във вярата на детето, твърди: „Вярвах в моята майка. Нейното сърце ми показа Бог. Моят Бог е Богът на майка ми. Богът на моето сърце е Богът на нейното сърце. Майко, майко! Ти ми показа Бог в твоите заръки и аз Го намерих в моето послушание. Майко, майко! Когато бих забравил Бог, бих забравил и теб.“

Но, както всяко добро дело, всяка добра дума и всяко добро настроение на майката представляват камък, който стои в основата на добрите дела, думите и настроенията на детето, които ще излязат от него, така и всяко лошо дело, дума и настроение на майката съдържа пагубно семе, от което ще произлязат лоши дела, думи и настроение на детето, заради което детето се оприличава на майката. Ако душата на майката е порочна, безобразна, помрачена, повредена или сурова и груба, и нейното настроение е лошо и има съблазнително поведение, а не благочестиво, или ако има склонност към безчестие или гняв, или към блудни страсти и омраза, то и върху детето много бързо ще поникнат пъпките на лошите пороци. Но ако вместо това душата на майката е боголика, чиста и жизнерадостна, невинна и изпълнена със страх Божий и е благородна и свята към своето дете, ако нейното настроение е спокойно, боголюбиво и човеколюбиво, тогава и душата на детето, отразена в това огледало е несъзнателно приличаща и подобна на нея и с течение на времето показва пъпките от доброто семе. Затова, когато Наполеон попитал Жана-Луиза Кампан (фр. писателка и педагог): „Какво й трябва на Франция за да се сдобие с добри и честни мъже?“, умната жена отговорила на владетеля: „Майки.“ „Тогава назначи достатъчен брой такива жени за тая важна народна цел“, казал великият човек.

Автор: св. Нектарий Егински
Източник: Православен свят