Какво представлява икуменизмът


„Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци.”
Псалом 1:1
„Гледайте, братя, да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа.”
Кол. 2:8

Икуменизмът е движение, създадено в началото на ХХ век от протестанти, което си е поставило за цел да обедини, казано по икуменически[1], „всички християнски църкви”[2], т.е. „всички, които вярват в Иисус Христос”, което, казано на нормален църковен език, означава да обедини всички ереси на християнска основа и Православната Хри­стова Църква въз основа на това, че те по някакъв начин (без значение правилно или богохулно) вярват в Иисус Христос.
Основание за такова обединяване на „всички, които вярват в Иисус Христос” икуменистите виждат в Първосвещени­че­ската молитва на Спасителя: “И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, та да бъдат всички едно: както Ти, Отче си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, – та да повярва светът, че Ти си Ме пратил” (Иоан 17:20-21). Тълкувайки изопачено думите на Спасителя, икуменистите считат за „вяра в Иисус Хри­стос” всяко богохулно и неправилно учение за Него, каквото всъщност представляват ересите[3], справедливо наричани от светите Отци на Църквата „зловерия”, т.е. зли, гибелни вери. Но Спасителят не е имал предвид в Своите думи ерети­че­ските зловерия, а е имал предвид правилно и истинно вярващите в Него.

Същото важи и за думите „да бъдат всич­ки едно”. Спасителят съвсем не се е молил да бъдат едно Православната вяра и еретическите богохулства, Истината и заблудите, към което се стреми икуменизмът, а се е молил да бъдат всички едно в Истината, т.е. в Православната вяра, в Бога Отца и в Сина Божий, затова е казал „в Нас”. Към такова единство в Божествената Истина винаги през двехилядолетното си съществуване се е стремяла Христовата Православна Църква, следвайки думите на Спасителя „да бъдат всички едно... в Нас”. Т.е. тези Христови думи винаги са били изпълнявани от Църквата.

Как тъй еретиците-икуменисти в началото на ХХ век изведнъж решили, че дотогава тези Негови думи уж не били из­пълнявани, че едва сега те, еретиците (виждате ли!), се сетили да ги изпълнят и че Христос уж желаел „да бъдат едно” Православието и еретическите богохулства, Истината и лъжите? Не, Христос не желае такова единство. Такова единство може да желае само „лъжецът и бащата на лъжата” (Иоан. 8:44) и на всич­ки ереси – дяволът.

В средата на ХХ век, на конгрес в Амстердам през 1948 г., икуменизмът се оформил вече като самостоятелна ерети­ческа организация с участието, за съжаление, и на право­славни. За управителен орган на тази организация бил създаден т. нар. „Световен съвет на църквите” (ССЦ), като под „църкви” се имат предвид съвременните еретически общности на християнска основа. Първоначално в ССЦ се включили предимно протестантски „църкви”, което до го­ляма степен определя неговата структура и формите му на работа. Активен поддръжник и член на ССЦ се явява Кон­стан­тинополската патриаршия. Впоследствие станали чле­нове на тази еретическа структура и повечето от поместните Православни църкви, както и монофизитските (противо­халкидонски) „църкви”. Римокатолическата „църква” не е член на ССЦ, но след Втория ватикански събор (1962-1965) активно се включва в икуменическата му дейност.

Днес в ССЦ членуват около 350 „църкви”[4]. От поместните Право­славни църкви не членуват Йерусалимската, Българската и Грузинската патриаршии, както и Задграничната Руска Пра­во­славна Църква. Освен представители на Православната Църква, там се числят старокатолици, англикани, лутерани, реформати, презвитериани, баптисти, методисти, петде­сет­ни­ци и др. еретици и сектанти. По думите на видния икуменист, проф. Т. Коев, „чрез съвместната си работа в ССЦ отделните църкви (под „църкви” той има предвид и еретиците, б.м.) са в жива идейна връзка помежду си. Те координират своята дей­ност в служба на Бога и на ближните (икуменистите считат, че и еретиците служат на Бога, б.м.). По такъв начин Све­товният съвет на църквите се явява най-ефикасен изразител на икуменическото движение, което има за цел да съдейства за възстановяване на нарушеното единство между христи­яните (икуменистите наричат отпадането на еретиците от Христовата Църква „нарушаване на единството между хри­стияните”, а обединяването на православните с еретиците считат за „възстановяване” на това „нарушено единство”, б.м.) и да укрепва единството на човечеството (не е ясно какво се има предвид под „единство на човечеството”, по-скоро това е обща фразеология, лишена от конкретен смисъл, б.м.). В Световния съвет на църквите са обединени християни от всички континенти, без разлика на пол, език, социално положение и расова принадлежност. Те изповядват вярата си в Иисуса Христа (под „вяра в Иисуса Христа” тук проф. Коев има предвид и всевъзможните ереси, б.м.) при различни политически икономически, социални и културни условия. В тази икуменическа общност всяка църква запазва своята структура, както и своите етнически, езикови, кул­тур­ни и битови традиции. Поради това Световният съвет на църквите не е и не претендирал да е свръх-църква... Съгласно сега действащия устав, "Световният съвет на църквите е брат­ска общност от църкви (колко ли трябва православният икуменист да деформира своето църковно съзнание, за да се почувства като брат на еретиците?!, б.м.), които съгласно Свещ. Писание изповядват Господа Иисуса Христа като Бог и Спасител (еретическите изповедания всъщност са противни на Свещ. Писание, но тук се има предвид, че просто изповядват Христа, б.м.) и се стремят съвместно да изпълнят общото им призвание за слава на единия Бог Отец, Син и Дух Свети" (чл. 1). Всяка църква, която изповядва тази верова истина, има не по-малко от 25 хиляди члена и из­пълнява решенията на Асамблеята и на Централния комитет (в т. ч. и православните икуменисти се задължават да изпълняват решенията на еретиците, б.м.), може да членува в Световния съвет на църквите”[5]. В структурно отношение ССЦ се състои от Общо събрание (асамблея), Централен ко­митет, Изпълнителен комитет, Секретариат и админи­стра­тивен персонал. 

Световният съвет на църквите е икуменическа органи­зация от световен мащаб. Наред с него съществуват икуме­нически движения и организации от континентален мащаб: Конференция на европейските църкви (КЕЦ), Азиатска хри­сти­янска конференция, Общоафриканска църковна конференция и др. Те по структура и цели са подобни на ССЦ, като дейността им се ограничава главно в региона на континента, за който са създадени. Днес в КЕЦ членуват около 120 „църкви” (еретически общности и поместни Православни църкви), като тук няма такова ограничение за броя на членовете им, както в ССЦ.

Икуменизмът обаче има и втора цел в по-далечен план: обединяването на всички религии на основание на това, че въобще вярват в някакво божество (Бог или богове)[6]. 

И най-накрая, за по-добро замаскиране на пагубната си дейност, икуменизмът от религиозното поле се разпростира и в широкото социално-обществено пространство, декла­ри­райки, че има за цел „да съдейства на църквите в общата им задача да служат на нуждаещите се; за разрушаване на бариерите, които разделят хората; за осигуряване на спра­ведливост и мир за цялото човечество”, „за укрепване на мира и доверието между народите”, за „единството и мира на земята”[7], за да може като слушат такива приятни думи, хората да се възхитят и да си помислят, че икуменизмът наистина е нещо добро.

* * *
И така, целта на икуменизма на този етап е да обедини всички, които по някакъв начин (независимо какъв – правилно или богохулно) вярват в Иисус Христос. Да обеди­ни Православната Христова Църква с всички ерети­чески общности на християнска основа. Това икуменическо един­ство обаче е съвършено противоположно на християнското единство според разбирането на светите Отци на Църквата. Светите Отци също винаги са се стремели към единство на християните, според думите на Спасителя „да бъдат всички едно”, но за тях това единство означава еретиците да се откажат от лъжеученията и заблудите си, да приемат всички православни догмати и да бъдат приети в лоното на Право­славната Църква. 

Как виждат и разбират икуменистите такова обединение? Чисто механично, външно и формално. Те не изискват от никоя еретическа общност да се откаже от своите догма­тически заблуждения. А и няма как да изискват, защото самите основатели на икуменизма са еретици. В икуменизма обаче, както можем да се досетим, понятията „ерес” и „еретици” не се използват. Там се счита, че еретици днес няма, а всички са равноправни „християнски църкви”. 

Да, целта на икуменизма е наистина ужасяваща. Да се обедини в едно Истината с множеството заблуди – Право­славието с множеството ереси и лъжеучения! За такава цел не са и мечтали древните еретици! 

Защо обаче им е нужно на икуменистите такова обеди­нение? След като никой от отделните еретици не смята да се отказва от заблужденията си, нито да приема концепцията на други еретици, нито пък да приеме едната истинска и правилна християнска вяра – Православната, те все пак искат да се обединят. Защо? Причината е, че чрез едно такова фор­мално обединение и взаимно признание ще се заличи раз­ликата между истинската Богооткровена християнска вяра – Православната, и множеството ереси. И ще се създаде впе­чатление, че нито има Истина, нито заблуди, а има много и различни взаимно допълващи се „истини”, обединени в едно. Така ересите ще бъдат общопризнати за „христи­ян­ство”.

Из книгата на архимандрит Йоан (Филипов) „Как православните икуменисти грешат против Господа и против Православната вяра” на Издателство „Православна класика”.

---------------------------------------------------------------------------------------------

[1] Тъй като икуменическата терминология се отличава с особена мъглявост и подвеждащ смисъл, при което човек остава с погрешно впечатление за нещата, налага се при използване на икуменически изрази, след това да изясним какво означават те, казано на нормален църковен език.

[2] Виж напр.: Презвитер Стефан Стефанов. Какво е икуменизъм? (http:// www.pravoslavie.bg/Въпроси-към-свещеника/Какво-е-икуменизъм-).

[3] Нека вземем например монофизитската ерес, която и днес изповядват т. нар. противохалкидонски „църкви”, макар и в „по-смекчена” форма на ереста, т. нар. „миафизитство”. Тези еретици учат невярно за Иисус Христос, че Той има една природа – Божествена, която погълнала човешката (монофизитство, евтихианство) или Богочовешка, в която са се обединили Божествената и човешката (миафизитство). Говорейки неправда и лъжа за Христа, еретиците всъщност Го хулят, т.е. богохулстват. Истината за Христа е, че Той има две природи – Божествена и човешка, които не се сливат и не се разделят, както учи Христовата Православна Църква. Поради това еретиците не може да се считат за „вярващи в Христа”, а е правилно да се определят като „зловерни” или като „хулещи Христа”, както ги наричат светите Отци на Църквата.


[5] Проф. Тотю Коев. Въведение в Християнството. С., 1992. Виж напр.: http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=pravoslavie&Number=1943593247&page=1&view=collapsed&sb=5&part=

[6] Харалампий, архим. (Василопулос). Икуменизмът без маска (на гръцки – 2-ро допълнено издание). Атина, 1972, с. 24. Цит. по: Архим. Серафим. Архим. Сергий. Православие и икуменизъм. С., 1998.

[7] Проф. Тотю Коев. Въведение в Християнството...