Защо православните християнски семейства учат децата си у дома?


Когато започне учебната година, много родители си задават въпроси относно училищната система. Подходящо ли е изпитването посредством тестове? Не е ли твърде светски духът, в който се учат? Това ли е най-доброто образование, което можем да предложим на децата си? Днес наблюдаваме една тенденция за обучение на децата у дома. Но как да разберем дали това е отговор на въпроса? Наскоро запитахме за това Адам Локридж, директор на училището „Свети Рафаил“, едно класическо православно училище, което действа онлайн, да ни осветли по този въпрос чрез опита си в обучението на деца в домашни условия.

- Защо много православни семейства предпочитат да обучават децата си у дома?
 
- Като директор на онлайн училище за обучение на деца у дома, разговарях с много родители на ученици, вече уча и много от техните деца, така че, имам уникално виждане за живота на техните семейства.
 
Семействата на военните, които постоянно се местят, искат децата им да преминат едно систематично обучение, ето защо, домашното обучение им предлага добра възможност да следват една редовна програма.
 
Родителите на деца с особени потребности често намират този начин като най-подходящ за това, от което се нуждаят учениците им.
 
Деца, надарени с отличаващи се способности – музикални, академични, артистични или спортни, се нуждаят от по-гъвкав начин на обучение, за да развиват по-пълно потенциала си.
 
Някои училища не са способни да опазят учениците си. Ученици, които са пострадали от неприятности в училището, като хулиганство например, могат да намерят спасение, учейки вкъщи на спокойствие.
 
Семействата на вярващите – а това се случва все по-често – чувстват, че масовите училища рушат онези религиозни ценности, които се тачат в семействата им.
 
Може би има и такива семейства на домашно обучаващи се ученици, които изобщо отхвърлят идеята децата им да бъдат институционализирани, но аз досега не срещал подобна причина да бъде определяща. Общият знаменател на движението за домашно обучение е, както смятам, възпитание на по-голяма отговорност, независимост, собствена позиция. Е, има и слабости, каквито има и в другите училища. Но по-голямата част от семействата са склонни да следват обичайните практики, избор и качество, с което да постигнат добри резултати. Макар и да не е идеалният, но често това се оказва единствено приемливият избор за тях.


- Като православно училище, Вие може би виждате много от семействата да избират домашното обучение по религиозни причини. Можете ли да ни кажете нещо повече за подобни мотиви?
 
- Чувал съм от много православни семейства, че обществените училища са вече нежизнеспособни. Въпреки, че не мога да кажа това за много от тях, все пак аз съм съгласен с това.
 
Според гледището на много вярващи семейства, обществените училища работят по атеистичен модел. Докато родителите не могат да изяснят точно съществуващата дилема, аз мисля, че това изразява една особена и широкоразпространена загриженост. Училищата може и да не защитават открито атеизма като философия (макар че много и го правят), все пак е недопустимо за възрастните, които прекарват повечето от времето си с нашите деца – учители, треньори и др., да пренебрегват ежедневно и систематично духовните и морални потребности на децата. Под знамето на общозадължителното и плурализма, се руши моралът и духовното в нашите деца, в самата им същност.
 
Децата се учат чрез подражание. В обществените училища, учениците ежедневно наблюдават и подражават на възрастните, чието държание по нищо не им показва, че Бог Го има. Тамошните учители може и да „обичат“ учениците като един вид естествена привързаност, но държанието им показва обратното. Те се въздържат от молитва, не изразяват каквото и да е религиозно чувство, и стриктно избягват да проповядват морал и духовни принципи. Това е особено неприемливо в хуманитарните дисциплини, като история и литература, но атеизъм се проповядва особено и в научните предмети, изкуството, музиката, и дори в спорта.
 
Учениците прекарват повечето от времето си в училище. Продължителните учебни часове, изискващи извънмерна съсредоточеност, дългите домашни, мержелеещата се заплаха от предстоящ приемен изпит в колеж, притиска родителите и ги кара да оставят настрана потребностите от духовно и морално израстване на своите деца.
 
Предългото учене, съчетано с всепроникващ атеизъм, подтиква много родители, включително православни християни, да напуснат изцяло системата.


- От какво се нуждаят родителите в системата за домашно обучение?
 
- Възможностите, с които разполага тази система са безкрайни, и на родителите няма да им липсва програма, създадена за децата им. Има разнообразни свободни онлайн средства, и много висококачествени продукти – онлайн курсове, учебни програми, книги, които представляват дребна сума, в сравнение с училищните разходи в едно частно училище.
 
Най-голямата трудност за повечето семейства е да направят избор в морето от предлагани възможности. Връзките с други семейства, които се обучават у дома, посредством приятели, църкви, сдружения, може да се окаже ценен източник на опит и окуражаване.
 
Накрая, нищо не е по-ценно от това, родителите да чувстват в себе си нуждата да избират щателно всеки един предмет от тези, които ще бъдат изучавани в домашното училище. Всеки умел и опитен педагог ще ви каже, че при ученето подходът има много по-голямо значение от самото знание. Най-важният учебен предмет за родителя е да опознае собственото си дете и да създаде с него едни добри отношения. Щастие ще е, ако в хода на обучението се представим по един естествен начин като внимателен и грижлив родител.


- Изолирани ли са децата, когато не учат в обществените училища?
 
Аз контактувам всеки ден с деца, учещи вкъщи, и непрекъснато се учудвам от умението им да дискутират помежду си и с възрастни. Учил съм в обществено училище, където по-голямата част от учениците бяха далеч по-малко зрели и социално адаптирани.
 
Вярвам, че при домашното обучение децата имат много повече време за повече и по-разнообразни запознанства. Те се научават не само как да се показват, но и как да си взаимодействат с деца от други възрасти; постоянно си говорят с възрастни (което е невъзможно за деца в класове от 20, 30, или повече ученици); по-малко са подложени да се съобразяват с разни моди и капризи.
По-лесно е да се окажеш в изолация сред тълпа, отколкото в малко роднинско или приятелско общество. Съвсем отговорно мога да заявя, че социалната изолация може да бъде по-проблемна в претъпканите обществени училища, отколкото в малката, интимна среда на семейството и на приятели, намерени в домашните училища по цялата страна.


- Успешни ли са домашно обучаващите се ученици?
 
- Има значително по-голям брой документирани свидетелства, които потвърждават, и по-малко, които отричат, че домашно обучавалите се ученици се представят доста по-добре в университетите, а и в някои стандартни изпити. Но труд и възприеман труд са две различни неща. Някои учебни заведения и дори учреждения гледат с недоверие на дипломи, получени след домашно обучение. Ако се погледне по-широко на този проблем, разбираме, че отхвърлянето на такива ученици е по-скоро в резултат на каприз. Днес на някои места учениците, завършили в условията на домашно обучение дори се предпочитат пред тези от обществените училища.
 
Но не академичните постижения са най-мощната мотивация на много от семействата с домашно обучение. Те избират този модел, защото имат други виждания, различни от това да се постигне непременно прагматично насочен успех като допуск до колеж или успешна кариера. Разбира се, те биха желали като резултат да бъде намерена една добра работа, но повече отдават значение на моралните и духовните аспекти на успеха. Погледнато от такъв ъгъл, не винаги е възможно да се направи сравнение с успеха на учениците от обществените училища с тези от домашно обучавалите се, тъй като поставените им цели са различни.


- Има ли такива, които се отказват от домашното обучение или изпадат в някакви трудности?
 
- Най-често срещаните причини за отказ от такава форма на обучение е неизбежната криза на доверие, която изпитват родителите – в частност, майките. Много от нас, които са попаднали в една по-необичайна система на образование, изпитват страх от провал. Тяхното желание да успеят в едно добро начинание е ясно, но те се нуждаят от постоянно насочване и напомняне за ползата от домашното учене. Трудно е да се поддържа това, но е абсолютно необходимо.
 
Друга причина за отказване е финансовата жертва. Повечето семейства с домашно обучение остават само с една заплата, тъй като единият от родителите остава вкъщи, за да учи децата. Държавата хвърля огромни средства за поддръжката на обществените училища, а семействата на свой ред са принудени да плащат данъци в размер, понякога на 10 000 и дори на 15 000 долара на година за училищни такси. Такива икономически загуби могат да струват стотици хиляди долара през целия живот, и много семейства не са в състояние или не желаят да ги плащат. Обща грешка на семействата с домашно обучение е, че построяват системата на учене като в обществените училища. А те се стремят да уеднаквят всички ученици, като техните особени таланти остават неразвити в повечето случаи. Това е една система на Fast food (бързо хранене) в училищен вариант. Семействата имат възможността да направят една стойностна, хубава програма в домашни условия, но често ми казват, че еди-кое си се прави именно така в другите училища. Все пак, резултатите им са малко по-добри от тия в обществените училища, но пропиляват възможността да постигнат много повече.


- Кой е най-големия страх на предпочелите домашно обучение?
 
- Да не се провалят. Когато дойдат децата, всички се страхуваме, че няма да можем да се справим.
 
Старая се все да напомням на родителите на деца с домашно обучение, че радостта идва от това да се учиш заедно с учениците. Най-добрите учители са тези, които винаги се стремят да подобрят собствените си способности. Детето ти ще се учи, като наблюдава теб, родителя. Бъди любознателен. Бъди внимателен. Вземай примери от класическата литература и се радвай на красотата на природата. Ако правиш всичко от сърце и искрено, а не от желание да контролираш или манипулираш, любовта ти към учението ще бъде заразителна, и децата ти ще започнат да чувстват желание да научат всичко, което биха могли в прекрасния Божи свят. Това прави ученето не само лесно, но и естествен продукт от истинско, чудесно чувство и увереност, че си получил награда за това, че си издържал и си е заслужавало.

Автор: презвитера Васи Харос
Източник: Православен свят
Първоизточник: Американски Православен Център във Форт Лодърдейл – Флорида