Търпението и егоизмът са две противоположности


Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли”. 

С търпение проявих търпение. Очаквам Господа. Нужно е търпение, за да проявиш търпение. Странно съчетание, така, както е написано и както звучи- с търпение проявявам търпение. Да очакваш твоя човек, твоя съпруг, който си е тръгнал, детето ти, което се възпротивява и тръгва. Всичко това изисква търпение. Днес вдига бунт, да. Протестира и възразява. И какво ти казва твоят духовник? Какво да ти каже. Отиваш и казваш „Отче, намерете някакво решение!” Е, какво решение да ти каже човекът. Впрочем какво искаш да ти каже? „Моли се и имай търпение!” „И кога, отче, ще се промени детето ми?” „Не зная кога. Ти обаче ще чакаш.” „Ама, отче, то не ми отдава значение. Говоря му и ме обижда. Говоря му и ме хули. Как ще проявявам търпение? Как ще издържа това? Как ще го понеса? Ама довчера за това мое дете бях над всички и всичко. И сега не иска да говорим. Не иска да му давам съвети, не иска да ме пита, не иска нищо.” „И знаете ли какво си спомням?” – ми каза една майка. 

„Спомням си, отче, когато детенцето ми беше малко и веднъж трябваше да отида да изгледам някакъв театър със съпруга ми или да видим някой хубав филм. Трябваше да оставим детенцето ни на сестра ми да го гледа една вечер. Тогава моето мъниче не искаше да се отдели от мене. Не искаше да ходи, не можеше да издържи, не седеше без мене. И това детенце, което не можеше без мене, сега не ме иска. Иска всички други, неговите приятели, познати, но мене не ме иска. А някога не можеше без мене. Предпочита да отсъства от нас, от вкъщи, часове и дни наред. За него радост е да отсъства, да се махне, да отиде другаде. И аз, отче, как ще издържа? Как ще проявя търпение докато детето ми се върне обратно? Очаквам да чуя ключа във вратата вечер, да дойде, да се успокоя, да мога да заспя. И казвам: хайде да се върне! Хайде да се върне! Гледам часовника и минава  23.30, минава 00.00, минава 00.30, минава 02.30, минава 03.00. Веднъж се върна в 04. 30 часа  сутринта. И аз чаках, чаках, чаках. Безкрайно търпение. Какво ще правя? Какво да правя? Не мога повече.” Какво да правиш? Да чакаш. „Как да чакам?” С вяра. Само с вяра. 

Ако вярваш в Христос, ще чакаш. Ако не вярваш в Христос, не можеш да чакаш. Защото само човекът, който се уповава на Божията намеса и помощ, чака. Другият постъпва по човешки и казва: „Ще направя моите постъпки. Аз ще се заема”. Ти обаче, който си пробвал всичко и си се разочаровал, след толкова грешки, които си направил, сега казваш, „Ех, нищо не става. Пробвах всичко. Търчах, крещях, биех, хулех, говорех рязко, хванах го за яката, зашлевих му шамар, заключих го, направих много. И знаеш ли какво постигнах с всичко това? Отчаях се. Отчаях се от себе си. Отчаях се от моите възпитателни методи, от моите техники, от моите тактики, отчаях се от моите думи. Отчаях се от себе си. Какво да правя?”
 
Знаеш ли какво мога да ти кажа, ако си се отчаял? Ти си блажен. Защото си постигнал нещо, за което другите доста ще почакат, докато го разберат. Кое? Това, че човекът сам по себе си представлява пълно (откровено) отчаяние. Да си се отчаял като родител е привилегия. Внимавай какво ще кажа, нека го обясня: когато се отчаеш от себе си, това е най-плодотворният и подходящ момент да възложиш надеждата си на Бога. Хубаво е да се отчайваш от себе си. Тогава се обръщаш към Бога.
 
Свети Никодим Светогорец смята, че необходима и основна предпоставка, за да възлюбиш Христос, да се облегнеш на Бога и да повярваш в Него, е първо да се отчаеш от себе си. Какво ще рече това? Да кажеш: „Аз не мога да успея сам, нито мога сам да помогна на другия. Не мога  сам да помогна на детето ми. Загубил съм надежда.” И какво да правя след това? Да започнеш да се надяваш. На кого? На Христос.
 
Да се надяваш на Христос. Не на себе си. В себе си вярваше толкова години и не постигна нищо правилно. На себе си се облягаше толкова време и я оплеска. Разчиташе на  твоите сили и с шум и трясък се провали. За щастие, ти разбра това. Сега дойде часът да повярваш в Христос. Дойде часът да повярваш в твоята сила. „Ама”, казваш, „аз вярвам в Христос”. Да, казваш, че вярваш, теоретично, но толкова години какво направи?  Остáви Христос в ъгъла. „Ама, как Го оставих в ъгъла?” На практика Го остави в ъгъла. Теоретично вярваше в Него, но какво искаше? Искаше сам да успееш във всички твои житейски въпроси.  Ти да извикаш, ти да накажеш детето. Ти да го контролираш. Ти да го разследваш. Ти да  вземаш решение за всички въпроси.  Мислиш, че управляваш всичко: жена си, детето си, мъжа си, работата си. И имаш огромен егоизъм. Този егоизъм не ти дари търпението. Сега обаче дойде час да оставиш всички твои въпроси в ръцете на Христос.  Не в твоите ръце. Защото твоите ръце държат всичкия гняв, ярост и целия океан на егоизма. Но я погледни ръцете на Христос колко по-различни са от твоите собствени ръце! Ръцете на Христос са продупчени и окървавени. Те са продупчени от гвоздеите, които сме поставили. Ръцете на Христос са продупчени и именно затова през тях може да се плъзне всеки порок, но и попиват всеки грях, всяка страст и огорчение, защото Христос  „взема греха на света”. Тези ръце оставят детето ти да диша. И ако детето ти погледне през тези продупчени ръце, ще види само любов, любов и любов.  И уважение. Разбра ли го? Сега, когато го разбра, чакай. Чакай и ще видиш чудото. Прояви търпение. Сега, когато след толкова търпение разбра и схвана смисъла на търпението, на издръжливостта, на смирението, чакай. Всички тези неща – търпение, издръжливост, смирение – вървят заедно. Защото, за да чакаш, трябва да имаш смирение. Егоистът не понася да чака. Докато смиреният чака и казва „Бог си знае. Бог има Своите собствени ритми. Детето ми ще се промени не когато искам аз, а когато то само иска и когато Бог иска. Тогава ще се промени детето ми.”
 
Видя ли какво ми каза? „Искам да се промени детето ми. Да го видя, пък ако ще да  умра!” Не знам дали ще го видиш променено преди да умреш. Може да го видиш след като умреш. Бог може да иска да проявиш такова търпение, че да не съумееш да го видиш променено, както ти го искаш. Господ обаче ще го види и ще го видиш и ти оттам, където ще бъдеш, във вечния живот. Необходимо е обаче голямо търпение. Трябва да очакваш отговор на молитвата, която едва вчера отправи. Помоли ли се вчера? Ще чакаш. Кога? Не се безпокой. Когато стрелата на твоята молитва стигне до сърцето на Бога, прободе го и окървави от любов, тогава ще видиш резултата. Кога отправи стрелата на молитвата? Вчера. Тогава почакай. Тя пътува. Никоя молитва не е напразна. Никоя молитва не остава без отговор. Необходимо е обаче търпение. Трябва да чакаш.
 
Определени хора очакват да видят резултат  на момента. Сега се молиш и искаш утре да видиш резултат. Може и това да стане.  Но когато вземеш броеницата в ръката си, не очаквай веднага плодове.  Мнозина отиват на Света Гора с броеница в ръка и искат да видят Бога с едно бдение, което ще направят. Искат да видят нетварната светлина с молитва за една нощ. Не става така.  Необходимо е голямо търпение, необходимо е голямо очакване и да казваш „Господи, когато Ти искаш. Аз ще чакам. Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли”. Господ ми обърна внимание, погледна ме, чу ме, но първо трябва да почакам. Хубаво е да очакваш Бога и да проявяваш търпение в тези божествени въпроси.
 
Знаеш ли св. Амон колко време чакал докато се освободи от гнева? Той всеки ден молил Бога за това. И знаеш ли колко чакал? Осем години. През всички тези години продължавал да се гневи, но се борил  отново и отново, молил се, и отново  и отново проявявал търпение. На осмата година Господ дошъл и го освободил. Я си представи той да се беше отчаял на седмата година и да беше казал „Е, няма да продължа. Не мога повече. Една, две, четири, пет, шест, седем години търпение. Е, нищо не става.” Обаче. Той потърпял още една година, стигнал до осмата и дошло неговото освобождаване и избавяне.  След това сърцето му станало толкова спокойно, че никога не се разгневил повторно през живота си. Ти гневиш ли се? Гневиш се. И аз се гневя малко. Не толкова много, но и аз се гневя. И тъй, искаш ли и ти да живееш това чудо? Тогава от днес започни да се молиш с търпение.  Моли Бога да ти отнеме гнева.  Моли това на всяка св. Литургия. И не ми казвай: „Какво да  правя в Църквата?” Ето. Това да правиш. Ако се гневиш,  ходи всяка неделя и моли Бога да ти отнеме гнева. И само заради това да ходиш на Църква, ще имаш сериозна причина да ходиш в Божия храм. И да казваш „Господи, дари ми кротост, спокойствие; да не избухвам; да не ме гледат децата и да треперят, да не ме гледа жена ми вкъщи, да я притеснявам и да създавам този тежък климат с мои викове, гняв и нерви. Господи, отнеми ми гнева!” Зная, че ти се помоли за това. Колко пъти? „Е, колко пъти да се моля за това.” Много. Св. Амон – осем години.  Ти колко години се моли? Колко дълго казва на Господ „Избави ме, Господи, от тази страст.” От гнева, яростта, блудството, пиянството, пушенето, грабежа, лъжата, любопитството. Каквото и да имаш, моли Бога и след това прояви търпение.  

И знаеш ли защо трябва и ти да проявяваш търпение, както правил св. Амон и всеки един светец?  Защото Този, Когото чакаш търпеливо, не е някой случаен, а  светият Бог, Който никога не е изрекъл лъжа, а остава верен на Своите обещания и любов.  Бог ще дойде в даден момент, ще ти помогне, и ти ще станеш спокоен като овчица, никога няма да се разгневиш повторно, никога няма да пиеш повторно, никога няма да пушиш повторно, ще се избавиш от твоите страсти и ще станеш нов човек. Необходимо е търпение и молитва.  Очаквай и твоята спътница да се промени към по-добро. Не бързай. Не искай всички неща да станат още днес и рязко по-добри. Жена ти не е натрупала всички грешки които има за един месец. Това са грешки на цял един живот. Това е характерът, който се очертал, затова се казва характер. Характерът се е очертава  в нас още от детските години.  Не можем в един миг да променим тези неща. Някои съпрузи си поставят краен срок „ ако не се разберем до една година, ще се разделим!” Ама седни, бре, детето ми! Как ще се разделиш. Чакай, прояви търпение.  „Какво търпение, отче?” Ама характерът е такъв. Променя ли се така лесно? Почакай.
 
Сещам се за един човек, който пазеше диета. Лекарят му казваше, че най-дълбоките слоеве мазнина (тлъстина) се топят много по-трудно.  Ако пазиш диета, сваляш последните килограми много по-трудно, отколкото първите. Знаеш ли защо? Защото този слой мазнина (тлъстина) съществува в нас десетилетия наред. И с диетата правим именно това: обръщаме се назад и тръгваме да изгорим старите слоеве мазнина (тлъстина). Например, някой днес тежи 90 кг и иска да свали теглото си на 80 кг.  80 кг  обаче е тежал преди доста години. Изминало е време, откакто за последен път е бил 80 кг. Качил е тегло, станал е 90 кг, 95 кг, килограмите му са се увеличили.  За да стане отново 80 кг, той трябва да изгори  тази мазнина (тлъстина), да се върне назад и да стигне до времето, когато е бил 80 кг. Трудно изчезва тази мазнина (тлъстина).
 
Така е и с нашата душа. Тя е натрупала мазнина (тлъстина).  Страстите са създали такова наслояване в нас, което не изчезва лесно.

Трябва да проявяваш търпение към твоя човек. Да намериш място в сърцето на другия, да го оставяш да мисли, да решава, дори да си тръгне за малко, ако иска;  тропосно (със своето поведение). И по място (топика), ако не издържа по друг начин. Да, остави го да  си тръгне. Да отиде да отседне малко при майка си, при баща си, или и ти да заминеш; да отидеш някъде за малко сам. Да помислиш, да се успокоиш, да не бързаш. Не можеш да настояваш за любовта на другия и да казваш „ще се държиш добре с мене, ще ме зачиташ!" Това не става с натиск. Това става със свобода. Затова дай на човека време, пространство, търпение.
 
Каза ми го и се трогнах: „Отче, остави ме девойката, която обичам, а бяхме сгодени толкова години. И аз какво да правя? Много я исках. Но знаех, че не може да претендираш за любов. Не мога да претендирам за любовта, да кажа на някоя жена „обичай ме насила, понеже аз го искам!”. И знаете ли какво направих? Оставих я да си тръгне. И сега седя и чакам. Търпя, обичайки. Търпя, болейки. Търпя, молейки се.”
 
Най-точната реакция. И ще видиш, другият ще се промени. Ако Бог иска и ако любовта, която проявяваш, е истинска; и ако твоето търпение е пълно с любов, тогава ще видиш, че човекът, който си тръгва от теб (жена ти, детето ти, съпругът ти), никъде другаде няма да намери толкова сладка любов като твоята. И ще се върне обратно. Ще отиде където иска, може да опита различни други неща, но няма да намери такава топлина, нито такова качество любов. Ще намери сурогати, фалшиви думи, користна и случайна любов; и пак ще се върне при тебе. Стига само когато се върне да те намери да чакаш. Ще чакаш ли?
 
Колко хубаво било, когато Одисей се върнал и намерил Пенелопа да го чака! Какво трогване! Помислете си Одисей да беше намерил Пенелопа омъжена с някой от кандидатите, които дебнели и търсели възможност да я вземат за съпруга. Пенелопа чакала; но и Одисей чакал. Той проявил търпение в това голямо пътуване и неговото търпение и любов били възнаградени.  Защото било точно това: търпение, пълно с любов.
 
Блудният син също се върнал. Баща му го очаквал. Той проявил търпение. Той го гледал от прозореца как идва и от очите му струяла любов и носталгия; и доброта; и огромно търпение. И видял чудото.
 
Трудно е, брате мой, да проявяваме търпение. Нашата епоха е забързана и всички ни казват „Сега. Тук и сега.” Диетични центрове, изучаване на чужди езици, ускорени групи тук и там, всички ни обещават бързи резултати. Всички кухненски уреди са бързи, за две минути.  Микровълнова фурна. Една минута и яденето е готово. Всичко, каквото правим в живота, има скорост. Всичко става бързо и светкавично. Идва Бог и ни казва „Знаеш ли нещо? Всичко това добре правиш, че го правиш бързо.  Улесняват живота ти. Но душата отново иска дори днес, след толкова векове, своите ритми. Както тогава, когато те създадох, детето ми. Това не се е променило”.
 
Обработката на душата изисква търпение. Трябва да очакваш обещанията на Бога, за да видиш как се осъществяват. Бог е обещал много неща. И това, което е обещал, ще стане. Бог ни е казал например, че „блажени сте, ако плачете. Защото ще се разсмеете. Който плаче в този живот, ще се смее”. Изчакай. Нека ти обясня. Христос не е имал предвид сълзите, които проля вчера заради твоите нерви. Разбираш това, вярвам. Защото мнозина плачем и от нерви, когато крещим на другия и се сърдим. Той не е имал предвид тези сълзи. А ако плачеш смирено, ако плачеш понеже си онеправдан. Плакал ли си някога, бидейки онеправдан? Не защото си сърдит, твоят егоизъм е засегнат и твоят инат те е обхванал, понеже не е било по твоята. Не. Да плачеш понеже откровено са те онеправдали; онеправдан за истината. Плакал ли си някога, бидейки оклеветен? Зная някой, който плакал, бидейки оклеветен: св. Нектарий Егински. Колко ли е  плакал в тази стаичка там в Атина, когато слушал толкова коментари за себе си. Той не бил безчувствен. Той нямал камък в гърдите си. Сърце имал. И със сигурност е плакал. Онеправдан, оклеветен; и чакал, и чакал. И видял справедливостта да тържествува. Кога? Докато бил жив, за съжаление, отчасти видял това. Господ обаче  го оправдал напълно, макар и след смъртта му. Църквата в Александрия поискала прошка за клеветите срещу  св. Нектарий и за начина, по който се отнесли с него.  Светецът чакал толкова години и Бог го оправдал. Естествено, докато бил жив, хората не му дали тази сладка чаша на оправданието, а го напоявали с горчивина.  С изключение на  църковните хора, простите души. Обикновените вярващи винаги го обичали. Св. Нектарий обаче проявявал търпение. Затова и мнозина го наричали „Светецът на търпението, на търпеливостта”,  защото изчаквал и не протестирал. И ти изчакай  и ще видиш, че един ден сълзите ти ще се превърнат в диаманти, които блестят.
 
Господ е казал „Който Ме следва, още сега ще почувства рая в себе си. Аз ще Му се явя, и цялата Света Троица ще дойде и ще влезе в сърцето му. Който Ме обича, още в този свят.” И ти казваш „Къде е това? Аз не чувствам Бога.” Проявяваш ли обаче търпение? Подвизаваш ли се търпеливо? Колко? Нужно е много. Дни? Месеци. Месеци? Години, десетилетия. Направи място в себе си и остави Христос да влезе. Направи място, остави стабилно място за Христос и не сменяй постоянно пейзажа в сърцето си.
 
Когато някой става монах на Света Гора, един хубав подарък, който някои му правят, е икона на света Ипомони (от гр. ез. υπομονή – търпение). Защото в живота на монаха е необходимо  търпение. Целият негов цял живот е едно огромно търпение. Живот е достатъчно монотонен: всеки ден служба, всеки ден събуждане в килията, утринна служба, правило, (молитва с) броеница, поклони. Хубаво е, разбира се, има и разнообразие, но има и монотонност в определени неща. И какво е нужно? Много търпение. В последованието на монашеското пострижение се казва „Придобий търпение”. Необходимо е да придобиеш огромно търпение.

Автор: архим. Андрей Конанос