Честваме паметта на основоположника на монашеството св. Антоний Велики


На 17 януари Църквата чества паметта на св. Антоний Велики, основоположника на християнското монашество. Житиеписецът на св. Антоний - великият Александрийски епископ Атанасий (чиято памет Църквата чества на 18 януари), пише, че по времето на св. Антоний вече имало аскети, които водели такъв начин на живот, но в близост до селищата.
Св. Антоний се оказва първият, който предприема този подвиг да се отдалечи навътре в т. нар. велика пустиня (или Източната пустиня, източно от р. Нил) и да остане там десетки години, до края на живота си. По стъпките му тръгват хиляди мъже и жени, които много бързо превръщат необитаемата и враждебна пустиня в "нов, християнски град".

В началото, в продължение на десет години св. Антоний живял в гробница недалеч от своето село на десния (източния) бряг на река Нил. Още 20 години живял в изоставена крепост, където около него се събрали ученици. Но всички тези междинни спирки в неговия път към „вътрешната пустиня” са били част от „обитаемата земя”. 

Едва след като получава видение, св. Антоний се решил да се засели в земя, която никога дотогава не е била обитавана от хората. 150 километра той следва пътя на керваните от Нил до Червено море, който минава през голямата низина Вади-ал-Араб. Именно в тази пустиня на изток от Нил, в планината Клизма св. Антоний открил вода, няколко финикови палми и в този малък оазис възникнала монашеската общност, превърнала се в идеал за поколения християни във Византия и до наши дни. Приблизително на същото място, където се установил отшелникът, по-късно бил изграден и манастирът, носещ сега неговото име. На около 275 м. над манастира върху планинския склон е изкуствената пещера, където е живял бащата на египетското монашество.
През 2010 г. египетските власти завършиха реставрацията на манастира на св. Антоний Велики, който сега се обитава от коптски монаси, като в дейностите бяха вложени над 14 милиона долара от държавния бюджет. Обновени са стената около манастира, както и стените на двете главни църкви от манастирския комплекс - храмовете "Св. Апостоли" от ХІV век и "Св. Антоний" от VІ век. Били са реставрирани монашеските килии, кула от VІ век, която през Средновековието е защитавала монасите от честите набези на бедуини, и стенописите в храма "Св. Антоний". В хода на археологическите дейности на територията на манастира са били открити руини от древни монашески килии, датирани през ІV век. Руините са поставени под дебело стъкло, за да могат да бъдат разглеждани от посетителите.

В България най-известната църква, носеща името на св. Антоний Велики, е в Мелник. Преди няколко години в Кремиковския манастир край София също беше осветен параклис, посветен на великия отшелник.

Сред най-известните изречения на св. Антоний Велики в християнската литература са следните думи: "Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: "Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?" Тогава чух глас, който ми каза: "Смирението".

Източник: Двери БГ