За помислите


- Как навреме да забелязваме появата на греховния помисъл и да отсичаме страстните помисли още на нивото на прилога.

- Не се занимавайте много с помислите, към тях трябва да се отнасяме с пренебрежение. Един монах от нашата обител веднъж дойде при мен и каза: „Трябва да се изповядам”. Видях го, че държи тетрадка. Попитах го: „Какво е това” – „ Това е моята изповед”, отвърна. „ Е, хайде, – казах му,- ще чета твоята тетрадка”. Представяте ли си, 30 страници помисли! Казах му: „Какво мислиш, че трябва да изповядаш всички помисли, които ти идват в главата ли? По този начин скоро може да се озовеш в психиатрическа болница!” Той беше записал даже тези помисли, които са му идвали по време на служба. Казах на този брат: „Идващите помисли нищо не означават.” Даже и умът да се склони за момент към тях, това не означава нищо, абсолютно нищо! Забравете за това! Трябва да се изповядват само помислите, които дълго не си отиват, остават в ума в продължение на дни или седмица, а като цяло помислите са сапунени мехури.



Ще ви разкажа един житейски случай. Един млад човек, въцърковен, се поддал на чревоугодието – приискало му се в сряда да изяде дюнер и отишъл да си купи. Като стигнал, продавачът му казал: „Прощавай, но току що продадох последния.” След това той дойде при мен и разказа: „Така или иначе аз бих изял дюнера!”  Казах му: „Но ти не си го изял. Край! Ти си се поддал на помисъла, но не си съгрешил на дело”. При нас как става? Отначало е помисъл, след това преминава в слово, а накрая в дело. Но грехът се счита за извършен тогава, когато се случи на дело. Затова бъдете внимателни и не се занимавайте с помислите, презирайте ги.
 - Отец Ефрем имал съм грехове които съм изповядал много отдавна. Сега не ги извършвам, но съвестта ме измъчва много. Какво ще ме посъветвате?

- Не е нужно да правите нищо. Колкото и грехове да извършим, милостта Божия винаги ще е повече и ако сте изповядали тези грехове, няма от какво да се притеснявате. Не забравяйте, че много големи грешници сега са изписани на икони и ние се покланяме на техните образи. Милостта Божия е много велика, богословите считат, че грехът който е изповядан, никога не е извършен.

- Архимандрит Ефрем, пели ли сте някога на клироса? Какви наставления бихте дали на руските певци? Как ви се струва руското клиросно пеене?

- Аз винаги много съм обичал да пея и сега пея. Но трябва да обръщаме внимание на смиренолюбието. В Атина има един певец, изпява нещо и гледа, как реагира народа. Такова пеене не е угодно Богу, нужни са благоговение и смиреномъдрие.

- Какво ще посъветвате човек, който се намира в духовно разслабление, но иска да се спаси?

- Важно е да има стабилна програма за духовно постоянство и с точност да я следва. А когато няма разположеност, да се самопринуждава към този порядък.

- Как правилно да възпитаваме децата – да ги наказваме с колана или всичко да прощаваме?

- Бъдете снизходителни към децата. Натискът и инзвънредната строгост никога не принасят полза, а помага преди всичко молитвата. Не говорете на децата много за Бога, а говорете много с Бога за децата.

- Отче, можем ли да се покланяме на Пояса в нечистота, тъй като той е тук само три дена?

- Ако имате предвид обичайните периоди на жените, тук за съжаление се извършва голяма грешка. Аз знам, че в Русия, в критическите дни жените не се покланят на иконите и дори не влизат в храма. Това е грешка. Може да се прави всичко, само не могат да се  причастяват.

Откъси от интервюта на иг. Ефрем Ватопедски дадени в Русия
Източник: Православие.ру
Автор: архимандрит Ефрем Ватопедски