Интересува ви молитвеното правило?


– Отче, като правило, време за килийна молитва остава само вечерта. Но тогава вече си изморен и безсилен след послушанията. Как да преодолеем себе си? Колко да се молим, за да е и физически осъществимо?

– Интересува ви молитвеното правило?

– Не толкова правилото, колкото как да организираме молитвата, за да разгори сърцето и да стигне до Бога.

– Вие имате ли конкретно правило, което трябва да извършите, или сами сте свободни да решите от какво да се състои то?

– Правилото е молитвите преди лягане.

– Вие трябва да ги прочетете?

– Да.

– Колко време ви е нужно, за да ги прочетете?

– Около половин час.

– Ако в течение на деня вие сте заети с това, за да покажете на Бога, че Го обичате, и сърцето ви непрестанно беседва с Него, молейки се за това, да останете с Него насаме, след това вечерта едва ли ще ви е сложно да го направите.  Но, ако това, с което сте заети в течение на деня, го възприемате като работа и товар, от който бързате да се освободите, вие цял ден мислите за себе си – и вечерта също ще продължавате да мислите за себе си. В този случай ви обхваща себелюбието, и когато вечерта затворите вратата на своята килия, всичко, което ще ви се иска да правите, е да легнете да спите. Не е ли така?

– Така е.

– Значи, ако искате да промените своето отношение към  Бога, когато оставате с Него насаме, е нужно да измените това, как живеете в течение на деня. Вероятно нямате възможност да промените вида на работата, която трябва да изпълнявате, но вие можете да измените своето отношение към работата.

В нашия район на Ню-Йорк живееше жена, която живееше в квартира със своята болна майка. Тя имаше три деца – юноша и две по-малки деца. Жената работеше в шивачница от седем сутринта до седем вечерта, а майка й седеше вкъщи с децата. Връщайки се вечер вкъщи, тя чистела дома, готвела, занимавала се с децата и при това непрестанно пеела. Тя ми казваше, че цял ден на работа предвкусвала, как ще се върне вкъщи и ще се грижи за своето семейство.

– Фактически– казах и аз – ти имаш две работи. Как успяваш да се справиш?

– Аз имам само една работа – отвърна жената – да бъда с моето семейство, и това е радост.

Спомням си и за майка Елисавета. Веднъж игуменката й казала:

– Ти може вече да не работиш, просто се моли. Вече си твърде стара, за да работиш.

Майка Елисавета и отговорила:

– Моята работа е моята молитва. Когато работя, аз се моля, и по този начин аз се моля цял ден.

Представете си какво би станало, ако някой ни каже, че не трябва да работим повече, а е нужно само да се молим?

– Какво определение бихте дали за монашеството? В беседите вие често давате примери, които имат общохристиянско значение. Какво определя именно монашеския начин на живот?

– Монашеството всъщност е подвиг, извършван от миряни. Това не е организация на клирици. Монасите са част от верните в Църквата. Това е начин на живот, осъществяван на страна от света, с единствената цел да се живее по Евангелието съвършено, доколкото е възможно, без препятствията от страна на семейството, парите и другите грижи. Това е начин на живот,  в който тези неща за вас са решени, за да можете вие да се съсредоточите в Бога.

Така монашеският живот е стремеж да се достигне съвършенство. Ние следваме Христос, Който казва: “Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето” (Мт. 19:21), или: “Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръстта си и Ме последва”  (Мт. 16:24).

Но кръстът, който сме получили, на нас не ни харесва. Не следваме след Христос, вместо това, ние Му казваме, какъв трябва да е този кръст. Роптаем. Трудно ни е да се отречем от всичко. Запазваме общуването с всички, които сме познавали. А нашият живот трябва да е изграден върху послушанието, не затова, да правим само това, което ни каже някой, а сме длъжни да правим това, което ни казва Бог.

Но човешкото своеволие е извънредно твърдо. Именно чрез него сме извършили всички тези грехове, за които се каем. Точно поради него ние се грижим повече за себе си, отколкото за Бога.  Мъдростта на Църквата се състои в това, че ни казва: ако искаш да следваш Христос, то си длъжен да се ръководиш от Неговата воля, а не от своята. И ние използваме послушанието за това, за да убием нашето своеволие.

Светите отци казват: послушанието е гроб за нашето своеволие, гроб от който процъфтява смирението. И така монашеския живот – това е подчинение на своята воля на волята Божия посредством светото послушание. Целта на това е да се придобие смирение, а чрез смирението да се придобие святост.

Затова не е важно къде се намирате и какво правите, ако това е в духа на послушанието и любовта. Тогава вие сте монаси. Ако правите това, което искате, не се отричате от своята воля, обичате себе си и се борите с всички, освен със самия себе си, можете да се наричате както искате, но не и монаси. Дори и във велика схима да се пострижете, както и преди вие не сте монаси.

– Сега върви обсъждане на типов устав на руските манастири. Изучавайки това, как се е устроивал животът съгласно древните устави, ние виждаме, че в съвременните условия ред изисквания са или неосъществими, или пък изискват съответната адаптация. Често в  съвременните монашески келии могат да се открият хладилници, в баните има душове… Къде е границата, след която  внесената корекция започва да разрушава самата основа на монашеството?

– Тази граница минава през нашето сърце. Ние идваме в манастира от разбирането, че сам да се живее по Евангелието е много трудно и даже, може би невъзможно. Затова и църквата утвърждава две основни форми на живота – брака и монашеството, защото и двете представляват форма на общинен живот и помагат на човека да дойде при Бога. Основното положение на монашеския живот, както и на живота в брака е това, за което се казва в писанието: ако искаш да бъдеш съвършен, отхвърли себе си, вземи своя кръст и върви след Мене.

Аз мисля, че ние монашестващите, трябва често да се събираме заедно, за да се поддържаме един друг, да подгряваме стремежа да живеем монашески живот и да се вдъхновяваме един друг за това, да правим това ревностно, с голяма преданост към Христовия кръст, с по-малка доза разслабване.

Аз съм бил в манастири, където всички устави се съблюдават с буквална точност, но където няма любов, а без любов няма никакъв смисъл от устави. А също съм бил в манастири, където има любов и където братята се стремят да достигнат мярката, която изискват уставите. Но мерило за това как се опитват да правят това, винаги е любовта. В този случай манастирът, търсещ любов, става способен и към по-съвършено изпълнение на устава.

Въпросът за това да има или не хладилник, не трябва да се решава от монаха самостоятелно. Затова и при нас има послушание. Игуменът или игуменката не трябва да злоупотребяват със своята власт и с лекота да допускат разслабване. Подобно поведение няма да ни помогне. В същото време ние не трябва да сме строги пред лицето на немощите на ближния, трябва да сме готови да му окажем помощ по такъв начин, да не причиним вреда на душата му.

Компютри, телефони и други…Светът постоянно предлага едно или друго, безкрай. Ние сме напуснали света за това, за да сме свободни от него, а правим всичко за да го върнем в своя живот. Лошо ли е да имаш телевизор в килията? Не. Това е глупаво. Вие се лишавате от молитвата. Подменяте с глупавия телевизор Господа, Когото обичате.

– Ние нямаме телевизори в килиите.

– И аз нямам. Въпреки това, ние по старому постъпваме глупаво, защото имаме други неща, които поставяме между себе си и Господа.

Източник: Православен свят
Автор: Схиархимандрит Йоаким Пар