Свети Йоан Златоуст: Кажи ми, защо плачеш с такава болка за онзи, който е починал?


Кажи ми, защо плачеш с такава болка за онзи, който е починал? Защото беше лош ли? Е, не само, че не трябва да плачеш, но трябва да благодариш Богу, че е спрял да върши лошотиите си.

А може би, напротив, бил е добър? В този случай трябва да се радваш, защото е умрял „преди лошите дела да изменят съзнанието му или измамата на греха да подмами душата му“.

Да не би да е бил млад? И в този случай трябва да благодариш на Бога и да Го прославиш, защото го е прибрал при Себе Си. Така, както придружаваме някого с радост и удовлетворение, за да приеме почести, така трябва да се възрадваме и за онези, които си отиват от този живот, защото отиват близо до Бога, където ще приемат велика чест и щастие.

Не казвам разбира се, че не трябва да тъгуваме за раздялата с любимите си хора, но нека не скърбим повече, отколкото е необходимо, защото ще се утешим достатъчно при мисълта, че човекът, когото сме изгубили е бил смъртен като всички нас.

Ако се ядосваме, няма да покажем нищо по-различно от това, че искаме непостижими за човешката природа неща. Родил си се човек, следователно си смъртен. Защо в такъв случай страдаш от нещо толкова естествено, колкото смъртта? Може би си тъжен от това, че за да живееш, трябва да се храниш? Опитвал ли си да живееш без храна? Тогава защо смяташ, че ще избегнеш смъртта?

Колкото естествено е да ядеш, толкова естествено е да умреш. Тъй като си смъртен, не се опитвай да станеш безсмъртен, защото животът е отреден и узаконен веднъж и завинаги. Нека не се оприличаваме на разбойниците, които отнемат чужди неща.

И така, когато Бог отнеме парите, славата или честта ни, че дори тялото или душата, взема това, което Му принадлежи. Дори да вземе детето ти, в действителност не взима твоето дете, а Своето създание.

Следователно след като ние не принадлежим на самите себе си, как биха могли да ни принадлежат неща, които са Негови? Ако душата ти не е твоя, как тогава парите са твои? И ако не са твои, как тогава харчиш безцелно това, което принадлежи на друг?

Не казвай „харча своите си пари, забавлявам се със своите си средства“, защото харчиш и се забавляваш с чуждите пари. Наричам ги чужди, защото Бог смята всичко, което ти е дал, за Свое, за да го раздаваш на бедните. Само тогава чуждото става твое. Ако го харчиш за себе си, тогава твоето става чуждо.

Автор: св. Йоан Златоуст
Източник: Добротолюбие