Благодаря Ти, Боже, че ми позволяваш да говоря с Теб!


Авва Юлиан (Лазар), е един от най старите монаси, подвизаващи се на Света Гора Атон. Той е най-посещаваният духовник на румънския скит Продромос (Предтеча), където, преминавайки морета и страни, от всички краища се стичат множество духовни чеда, миряни и монаси за съвет и помощ. Той избира пътя на монаха на 20 годишна възраст, когато постъпва в манастира Сихастрия. Тук в продължение на 30 години минава школата на румънското старчество под попечителството на  великия старец Клеопа (Илие), Паисий (Олару) и други. През 1977 година, когато братята от Сихастрия били на поклонение на Атон, иеромонах Юлиан бил оставен на Света Гора. На 08 януари 2011 година, благочестивият старец навършва 85 години; в тази година се навършват 30 години от неговото духовничество в  манастира Продромос.

***

– Отче, времената, в които живеем са тежки за всички хора. Всевъзможните  грехове са се умножили толкова, че сякаш преживяваме последните времена, а те ще настъпят както е написано в свещените книги, когато изстине любовта към ближния и не остане пътека, която да свързва братята. Какво да правим ние хората от румънския народ, народ християнски, но и отдалечаващ се от Христа  – в тези времена на велики изпитания?

– Преди всичко трябва да вникнем в словото на Спасителя: „защото без Мене не можете да вършите нищо (Ин. 15:5). Значи каквото и да правим трябва да прибягваме към Него. Само Той ни учи на правилна вяра. Както е казано в Деянията на апостолите: „защото ние чрез Него живеем, и се движим и съществуваме (вж.: Деян. 17: 27–28). Оттук, с търсенето започва приближаването към Бога, което произхожда от беседата с Господ. Молитвата означава беседа с Бога, дали се молим сами или  с някой друг – Бог приема нашата молитва. Такъв трябва да бъде животът на християнина – да бъде винаги с Бог. Но, както ни учат Свещеното Писание и светите Отци, това е възможно само, ако се молим непрестанно. Непрестанно се молете, непрестанно се молете, непрестанно се молете– така ни увещава  апостол Павел (вж. 1 Фес. 5: 17) започвайки от 64 година след Рождество Христово, когато е написал  Послание към Солуняни. Значи от самото начало заповедта е била да се молим непрестанно. И това слово е обръщение към всички хора, към всички християни, а не само към монасите и свещениците. Във времето, когато светия апостол е написал това послание, не е имало нито храмове, нито свещеници, нито манастири. Имало е християнски общества, основани от светите апостоли, където вярващите са преломявали хляба  и са се причастявали с Тялото и Кръвта Христови. Аз мисля върху това слово на апостол Павел, което е написано за нас, ще дойде ден, когато ще трябва да отговаряме, след като си заминем от този свят. Защото той казва ясно: непрестанно се молете, а не: ако искате, ако можете, се молете непрестанно.


– Отче, но хората имат деца, грижи… Как да се молят непрестанно?

– А какво значи молитвата? Да правим добро, да постъпваме така, сякаш до нас стои Бог. И ако човек се сблъсква с трудности, ако непрекъснато се моли, те няма да бъдат трудности,  молейки се непрекъснато: «Боже, помогни ми!»  Има и молитва: «Боже, не ме оставяй!» – вместо да говорим или мислим нещо друго… Непрестанно да се молим означава да пазим мислите си, да мислим само добро, ако мислим лошо, да правим лошо – това не идва  от Бога. Бог означава само добро, Бог е любов.

Вие виждате как пречат медиите, телевизията, интернет. Пречат ни да обичаме Бога. Защото апостол Павел ни казва: „Прелюбодейци и прелюбодейки! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога?” (вж.: Иак. 4: 4). Какво ни носят масмедиите, освен духа на мира сего?

В Библията от 1914 г.1 се казва точно: «Прелюбодеи и прелюбодейци! не знаете ли, че дружбата със света е вражда с Бога?» И така, който иска да бъде приятел със света е във вражда с Бога. И не мисли, че няма да станеш враг с Бога, ако си приятел на света… Дружбата със света започва с комфорт, разпуснатост… И тук човек започва да се отделя от Бога. Хората говорят, че са с Бог, но и със света, но това не продължава дълго. В Откровението на  свети Иоан Богослов е ясно казано, че  трябва да бъдем или студени или горещи, а не „понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам от устата Си” (Откр. 3:16). И ако ти си и това и другото–си топлохладен. Това е образа на живота в духа на нашето време.

– Нито от света да се отделиш, нито Бога да търсиш…

– Това е все едно да служиш на двама господари. Но не можем да служим едновременно на Бога  и на мамона (вж.: Мф. 6: 24). „Какво общо между светлината и тъмнината” (2 Кор. 6: 14). И започвайки с това малко по-малко човек се отдалечава от Бога.

А приближаването към Бога е това: Отказ – отказ от всичко: отказ от света, от всички страсти на света, от разврата, който започва с повече комфорт – а днес човек иска да живее все по-добре и по-добре. И докато човек не се отвърне от всичко това, не може да намери Бога. За да намерим Бог е нужно да оставим света, да оставим всичко това, което ни пречи да намерим Господ и живеем в Него.

– Но човек си мисли: «Ще оставя света, а какво ще придобия в замяна?»

– Ако оставим света тогава се приближаваме към Бог, иначе е невъзможно. А, ако Христос е с нас, ние можем да извършим всичко, защото знаем, че без Него не можем да направим нищо. Това е живота на християнина: във всяко време  и във всичко да търси Бога.
А някой каже: «Но аз имам свои грижи; имам деца, трябва да работя, как да намеря Бога?» Ще го намериш, човече, ще го намериш. Ако имаш скърби, през цялото време е нужно да се молиш: «Боже, помогни ми!» и така където и да си, Бог ще бъде с тебе.
Намерих в  «Сборника»2 – писания на светите отци за Иисусовата молитва – тези слова: «Имай чувство за присъствието на Бога и страх Божий». Тогава, където и да се намираш постъпвай и се дръж така сякаш стоиш пред Бога, защото то си е така. Ние всички стоим пред лицето Божие, Бог е невидим, недостижим с човешкия ум, но «ние в него живеем, и се движим, и съществуваме», както е казано в Деянията на апостолите. Ние винаги се намираме пред Бога, каквото и да правим, каквото и да мислим. Бог вижда и чува всичко. Трябва да знаем това, това е велико дело.

– Отче, какво да правим, за да осъзнаваме, че през цялото време стоим пред Бога?

– Има една много красива молитва, която човек може да казва, когато започва да говори с Бог, когато отиде в своята стая да се  моли: «Господи, благодаря ти Господи, че ми позволяваш да говоря с Тебе». Тогава говориш с Бог! Човек говори с Бог! Мислейки за това, че говориш с Бог- е велико дело .  И Бог иска това, той ни призовава, защото е писано: «Бъдете свети, защото аз съм свет» (1 Пет. 1: 16). Такива иска да ни вижда Бог, да сме свети, за да бъдем близо до Него.
И така отиваш в своята стая и започваш: «Благодаря на тебе Господи, че ми позволяваш да говоря с тебе, Боже». И след това казваш: «Прости ми, Господи, съгреших, мислейки, че съм един, но пред Твоето Лице извърших това, Господи. Всичко, което мислех, всичко което направих е пред Твоето Лице. А аз бях безчувствен и не мислех за Теб ».

Човек започва с това. И идва съкрушението на сърцето, сълзи,  стига до там, че като че ли  никога няма да се отдели от Бога. Благодатта Божия идва тогава, или идва дара на сълзите и човек мисли за живота си и казва: «Господи, пред Твоето Лице съм вършил това! Недоумявам за моя живот, срамувам се пред тебе, когато мисля за живота си. Всичко каквото съм мислил, всичко каквото съм направил пред Тебе е.».
И в действителност всичко се случва пред лицето на Бога. Не можем да се скрием от Него. Ние не сме сами и никога не сме били. Всеки грях, който сме извършили, всяко добро, всичко е станало пред лицето на  Бога. И е много красива тази молитва – молитва, чрез която идва съкрушението в сърцето и покаяние. А какво иска Бог от нас? Да изхвърлим всеки грях – с покаяние, всички грехове, които сме извършили.

«Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния» – е  молитва, за която е известно от свети Никодим Светогорец; много са се трудили в  нея и са достигали висока степен. Но има и други хубави молитви, които можем да повтаряме. А ако ти се привържеш към друга молитва – това също е хубаво, както и към молитвите към Божията Майка. «Богородице Дево, радвай се благодатна Мариио, Господ е  с Тебе! Благословена си ти измежду жените, и благословен е плодът на твоята утроба, защото роди Спасителя на нашите души». Човече, ако произнасяш тази молитва, е като молитва възнесена от ангели, – това са слова  от  Евангелие от Лука: «Радвай се, Благодатна, Господ е с  Тебе… Благословена си ти между жените, и благословен плодът на твоята  утроба»(Лк. 1: 28, 42). Това е много красиво! Едни привикват с едно, други с друго.

И «Господи Иисусе…» Където и да отидеш, дори и да си в чакалня… Труди се в нея, поне десет минути  или четвърт час, на тихо място, – седиш, както е казано, на пейка с височина на длан, бъди внимателен, да не паднеш от нея, – и казваш: «Господи Иисусе…» Моли се четвърт час, после по 20 минути – ако можеш, и повече. А когато рояк чужди мисли те напада, тогава ще ти стане ясно, че трябва да имаш духовник, за да споделиш с него. Това е работата в молитвата. Това са правили и светите.
Един отец-духовник разказва  за една жена, че произнасяла  «Господи Иисусе Христе…», когато шетала из къщата. И децата слушайки я започнали да повтарят молитвата – а нямали и 10 години. И колкото повече повтаряли молитвата, те се  приучили към нея, и децата я произнасяли в съня си.

– Толкова ли е хубаво родителите творейки молитва да я произнасят на глас в дома си ?

– Хубаво е, да чуват и децата. За да чуват трябва да им влезе в ума. Ако дадеш на детето нещо, то му влиза в ума, влиза и започва да се върти. Нека да се върти молитвата, а не нещо друго.

– Значи когато жените са вкъщи може да произнасят една или друга молитва, когато работят.

– Когато работят  – «Господи Иисусе Христе…» или друга молитва. Има едни красиви атонски слова: «Търсете Иисус, сякаш е скрит в заповедите: изпълнявайки заповедите, Го откривате. В заповедите дадени от Него, е цялата вяра: люби Бога и ближния си»3. В това е законът.

– Отче, какво най-много е нужно на християнина в наши дни?

– Изповед и повече да не се извършват грехове  – а ако извършиш, веднага, да отидеш при свещеник и да се изповядаш. Казвам ви- летим из небето, плаваме по водите, пътуваме по земята – и чуваш, че някой сутринта заминал с колата, а го върнали умрял: колата се разбила на парчета, а него го носят мъртъв. Както го е застигнала смъртта, така и ще го съдят там! Каквито и тежки грехове да е извършил, ако ги е изповядал преди да го застигне смъртта, Църквата ще го облекчи от тях. Ето в това е тайнството на изповедта!
Всеки трябва да мисли, че ще отиде там. Кога? Ние не знаем. Но с всеки ще се случи. След година или десет… Аз имам една поговорка: «Годините минават, аз съм стар, а все пак ще се разделя с ветхия човек ». Но мисля, че ще е скоро – аз съм вече на 85год. И затова трябва да осъзнаваме, че ще отидем там. Кога – не знаем, но сме длъжни да бъдем подготвени за вечния живот.
Животът на човека минава през три цикъла. Първият – в утробата на майката, където сме живели девет месеца. Вторият – на земята, кой колко живее: десет, петдесет, сто години. Третият – тамошният живот, който няма край. И затова трябва да се готвим за тамошния живот.

И трябва да мислим затова, че когато умрем ще бъдем питани за всичко каквото сме направили тук, както се казва, че «и Авраам ще се разкайва, че не направил повече », – това го намерих в «Патерика». Живял един старец; още от юношеството си бил ревностен в Бога, и сега на стари години седял на малко столче и повтарял: «Господи Иисусе…» Идва при него млад мъж и  му казва: «Не се мъчи, почини малко, ти си стар и болен». А той на часа става и казва: «Какво говориш, братко? Нима ти не знаеш, че и Ааврам ще се разкайва за това, че не е направил повече?» Ще ни бъде поискана сметка за всички дела. Добри или лоши. За всичко. Казвам, плътта ще замине и ще остане душата, тя е господар.. Там ще отиде само душата.. И затова повтарям многократно: «Тялото е добър слуга, но лош хазяин». Да не става тялото хазяин, защото ако стане хазяин, ще поиска телесното. Казано е: «От любовта към себе си произхожда всяко зло. И оттук всякакви желания…отпуснатост. Човек не мисли, че ще умре, че ще се отправи там горе. «Не давай на тялото това, което иска, иначе ще се превърне в болка», «не се отнасяй с тялото снизхздително, иначе ще умре душата» – ето няколко красиви атонски слова..

– Отче, бихме искали да ви попитаме още за молитвата…

– За молитвата се казва така: «Ако искаш да осветиш ума си, помни Христа». Колкото повече се стараеш, толкова повече ще чувстваш Неговото присъствие». Или: «Умът каквото обича-за това и мисли. Ако обичаш Бога, за Него мислиш през цялото време».
Нужна е молитва, трябва усърдно да се молим. Много красиво казва апостол Павел: „словото за кръстта е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия. Защото писано е: „ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните”. Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на този век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят?…Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта” (1 Кор. 1:18-21).

– Отче, как можем да достигнем такава духовна висота за която ни говорите вие?

– Трябва да мислиш за това с Кого говориш – и че стоиш пред лицето на Бога. Само така можеш да направиш встъплението в молитвата, да съсредоточиш в себе си силата Божия, за да се молиш по-дълго. Заставаме пред Бога и започваме молитвата. Имаме красиви молитви: утрени, вечерни, акатисти, молебени – но всичко трябва да е с чувство. Трябва да чувстваме всяка дума. Ако не правиш така, то каква молитва! Ако поглеждаш часовника,  или само „дай-дай-дай” – това е рутина! Казано е: но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат (1 Кор. 14: 19).

– Напада ни буря от мисли, отче, ужасни мисли…

– Те не идват от човека. Свети Макарий, Свети Антоний са виждали зли духове, говорили са с тях. Когато човек стигне до там да живее повече с Бог, духовете не се приближават до него. За стоящият в началото идва атаката. Отхвърли я- това не е грях. А ако тя е започнала и ти си отворил малка вратичка и се съгласяваш с нея- това е грях. След нея ще бъдеш атакуван от други, злия дух малко ще се забави, и след някое друго време отново ще атакува. Но човек е длъжен да върви напред. Всичко е в това да не отстъпваме назад.

Нужно е да се принуждаваме много, за да имаме Дух Светий и тогава както пее псалмоповеца, «аз спя, а сърцето мое бди» (Песн. 5: 2)! Колко радост има за душата-невеста, когато е близо до Жениха Христа! Или когато ума и сърцето се съединяват –тогава те встъпват в брак; това е най-великата радост, че умът се е съединил с Христа!

Да, лесно е да се каже, трудно е да се изпълни! Казано е у Матея (5: 19): „а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно”. Или във второто послание до Тимотей (2: 6): „Трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете”, от плодовете на Светия Дух, Наставника, – и после да се дава на друг. Красиви думи! Аз съм длъжен да бъда в непрекъснато старание, за да изпълня това на дело.

– Тоест, за да сме истински християни трябва да изпълняваме това, което говорим, което проповядваме.

– Началото е да научиш себе си. «Човече кажи ми как живееш, за да повярвам в това, което ми казваш»; «Наставлението с живота – е най-доброто доказателство»; «Ако си  словоохотлив – живей, а после поучавай», «По Евангелието което проповядваш, живей, преди всичко сам». В тебе се вселява ревност в Бога и тя славно възраства! Има някои хора, които, говорят само за това, да прославят  Бога, защото само  Бог може да сътвори нещо. Без Бог не можеш да направиш нищо! Така е.

Сега връщайки се към тялото, в Евангелие от Иоан (6: 63) се казва: „Духът е, който животвори; плътта нищо не ползва. Думите, що ви говоря, са дух и живот. В Писанието е казано: „нищо не върша от себе си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря” (Ин. 8: 28). От небето са тези думи, това е дело на Светия Дух: „както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря”. И казва; Духът е, който животвори; плътта нищо не ползва, не казва, че ползва, а в сръвнение с душата, тялото е нищо. „Ние сме храм на Светия Дух (вж.: 1 Кор. 6: 19). Трябва да освещаваме тялото с дела, молитви и добрини . Ние имаме мощите на светците, които през целия живот са освещавали своето тяло. Плътта са осветили с душата! Ние сме длъжни също да го освещаваме. Затова и казвам, че тялото е добър слуга –но лош хазяин. Да не става то хазяин! За да се освети това тяло, трябва да се отнасяме с него като със слуга.. Ако то стане хазяин, тогава робът е душата!

Ние не се нуждаем да се замисляме много философски. Най великата философия е, както казва свети Василий Велики, –  да помним смърта .

– Отче, молим те да ни дадеш напътствие в заключение…

– Вече ви казах: нека всеки мисли за това да не прави повече грехове, а ако направи, да се изповяда. Изповедта е велико дело. И нека бъде внимателен, да не го застигне смъртта в греховете му. Нека повече не прави грехове! Ако съгреши веднага да отиде при свещеник и  да се изповяда, за да не го застигне смърта така. Казах и повтарям: пътува човек в колата, колата се разбива на парчета: блъснал се в него луд, пиян, кой знае какво още. Какъвто го е настигнала смъртта такъв и ще бъде и съден. Ако го е настигнала смърта , а той е извършил голям грях и го е изповядал, то той е щастлив. За  това трябва да мислим за тамошния живот, за вечния живот .

---------------------------------------------------------------------------------

1. През 1914 г. Излязъл първия , но не последния синодален превод  на Светот писание на румънски език. В Румъния започвайки от 1600-х гг. са били издадени много преводи на Библията.
2. Старецът говори за известната  в Румъния книга на  валаамския игумен Харитон «Умното възношение. За Иисусовота молитва. Сборник от поучения на светите отци и опитни извършители» в превод от румънски език.
3. Старец Юлиан произнася в рима, както и останалите свои поговорки които е дал.

Автор: Авва Юлиан Лазар
Източник: Православен свят