След буря цветята са най-красиви


Тъй като у нас има явна гордост и скрита гордост, която не осъзнаваме, то Бог, желаейки да ни очисти от това зловоние, вдига буря, която да изхвърли на брега цялата утайка, натрупала се за времето на нашето нехайство.

В морето, особено в малките морски заливи, се изхвърля целият боклук и мръсотия. Ако нямаше морски бури, то би станало разсадник на зарази. И това, че морският климат е чист и здрав, се дължи единствено на морските бури.

Същото в духовен смисъл става и с нашата душа, с нашето душевно море. Душата ни постепенно се заразява от различните ни страсти и от невнимание. А и дяволът подхвърля своите мръсотии. И ние не забелязваме колко боклук се е насъбрал. Но Бог вижда всичко и надига буря, съответна на степента на замърсяване, и по този начин очиства душевното ни море. Понякога след изкушение, когато сме го понесли с търпение, виждаме душата си облекчена, спокойна и радостна.

Необходимо е внимание и от наша страна, за да не се трупат мръсотии, та да няма и необходимост от съответната буря.

И свети хора са попадали в бури, но тези бури са били от друг вид, имали са друга цел. Понякога изкушенията са помагали на светии да постигнат по-голяма святост или са им били изпращани за по-голяма тяхна слава, или с цел прославяне на Божията сила и укрепване на православната вяра.

Бъди внимателен, чедо мое, имай голямо смирение, послушание към съветите на стареца, пълна любов и никога не вярвай на своя помисъл, никога не бъди уверен в себе си. Никога не приемай помисъл, който ти казва, че си добър и добродетелен. Самоукорявай се, вътрешно се осъждай, за да умъртвиш своето „аз“, което е стена, закриващо Слънцето на Правдата – Христос.

Да, чедо мое, това е самата истина, неподправената действителност. Постъпвай съгласно съветите ми, прави така и ще видиш истинско душевно здраве и изцеление.

Из “Отечески съвети”, Славянобългарски манастир "Св вмчк Георги Зограф
Автор: старецът Ефрем Аризонски”