Помислите на осветения и помислите на лукавия човек


– Отче, ако човек има святост, разбира ли кой е лукав?

– Да, разбира кой е лукав, както също разбира светостта на един свят човек. Вижда лошото, но в същото време вижда и вътрешния човек и разпознава, че лошото е от изкусителя и бива привнесено отвън.
С очите на душата си вижда своите грехове като големи, а на другите – като малки. Наистина ги вижда малки, а не престорено, лицемерно. Може да са престъп­ления, но той оправдава в добрия смисъл на думата лукавите дела на лошия човек, не го презира, не го счита за по-долен от себе си. Дори може да го счита за по-добър от себе си и съзна­телно да го търпи по много причини. Например вижда злобата на един престъпник, но си мисли, че той е стигнал до това състо­яние да върши престъпления, защото не е получил помощ в досегашния си живот, мисли, че и сам той би могъл да бъде на неговото място, ако Бог не бе му помогнал. По такъв начин човек получава много благодат. И обратно, лукавият човек, макар че вижда светостта на другия, не знае добрите помисли, които той има. Така също и дяволът не ги знае.

Който извършва задълбочена духовна работа върху себе си, той оправдава другия, а не себе си. И колкото повече напред­ва духовно, толкова по-свободен става и толкова по-силно оби­ча Бога и хората. Тогава той не знае какво ще рече злоба, за­щото има само добри помисли за другите, мисълта му пребъд­ва в чистота и вижда всичко по духовен начин, свято. Извлича полза дори и от паденията на ближните си, и ги използва като здрава спирачка за себе си, за да внимава да не би и сам да излезе от релсите. Обратно, ако човек не се е очистил, мисли лукаво и всичко вижда по лукав начин. Той очерня с лукавството си дори и добрите неща. Не получава полза дори и от добродетелите на другите, а винаги ги тълкува е лукавия си речник, защото е помрачен от чернилката на човекоубиеца дявол. Винаги е притеснен и винаги притеснява ближните си с тази своя духовна чернилка. Ако иска да се освободи, трябва да разбере, че има нужда от очистване, за да могат да дойдат духовната яснота, очистването на ума и сърцето.

– Отче, а когато човек ту е лукав, ту е добър?

– Тогава търпи съответните въздействия и промени. Чо­векът е изменчиво същество. Понякога лукавите помисли са от изкусителя, но понякога самият човек мисли лукаво. Често изкусителят създава ситуации, чрез които подтиква хората към лоши помисли. Когато един архимандрит дойде за първи път до килията ми, не успях да го видя. При второто му идване не можах да го видя, защото бях тежко болен и му казах да дойде друг път, за да поговорим. Тогава той изпадна в помисли, че не искам да го видя, че имам нещо против него и когато слязъл в манастира, се оплаквал пред отците. Всичко това беше от из­кусителя.


Източник: Из “Духовна борба: Слова Том 3″  Славянобългарски манастир, СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”
Автор: отец Паисий Светогорец