Таксиметровият шофьор, който казваше Иисусовата молитва


В центъра на Солун влизат и излизат автомобили. Мотоциклети се мушват между автомобилите по главните градски улици, в опит по-бързо да стигнат до крайната им цел. В автобусите също има шум. Тълпи от хора, млади и стари, отиват на работа, търсят работа, пазаруват, пият кафе, отиват на училище или в университета. Градът кънти от звука на автомобилите, клаксоните, разговорите и мобилните телефони, които упорито звънят.

На светофара светва червена светлина. Прозорецът на един от автомобилите е отворен и младият шофьор в него се радва на звуците, които се чуват от неговия град.

По радиото слуша тиха музика. Той слуша византийско пеене, което слави Бога, проси милост от Него и Го възхвалява. Младият мъж е певец в една от градските църкви. Светофарът все още свети червено. До неговия автомобил спира едно такси. Прозорецът му е отворен. Таксито няма пътници, само шофьорът е в него, мъж на средна възраст. Едната му ръка е на волана, а с другата сякаш сочи нагоре, към небето. Гледа нагоре, но не към светофара. Устата му се движи. Нещо казва. Но, не, не говори по телефона. Младежът от съседния автомобил се опитва да разбере, какво казва той.

Светофарът светва зелено. Отзад му свирят, за да тръгне. На следващия светофар отново са един до друг. През отворените си прозорци и двамата дишат един и същ въздух и слушат едни и същи звуци. Но какво казва този таксиметров шофьор?

Младежът упорито наблюдава в опит да схване поне част от неговите думи. Изключва радиото си и чува как шофьорът на таксито на глас и без срам казва: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме.“ Пак и пак същата молитва. Понякога на глас, а друг път само шепнешком. Светва зелено. Продължават до следващите светофари, когато отново са един до друг. Таксиметровият шофьор се е потопил в молитвата. Не поглежда ни наляво, ни надясно. Не иска пътници; само се моли. Изведнъж взима броеницата в ръка. Сякаш е някъде извън града, въпреки че е в центъра на Солун.

Младежът гледа с възхищение, като че гледа някой пустинен подвижник, който е хвърлен всред града. Тъй като прозорците са отворени, чува как молитвата се казва в ритъм. Един човек на мотоциклет спира до него. През каската чува молитвата. Обръща се към таксиметровия шофьор и упорито го гледа, сякаш е някакъв луд, който участва във филм. Засмива се на глас, казвайки няколко обиди, а след това заминава. Но шофьорът на таксито гледа напред. Затваря очи. Чува обидите, но все едно не ги е чул. Чака да му свирнат отзад, отново отваря очи и тръгва. „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!“ – изрича шепнейки.

Светва зелено. Колоната от автомобили свири, но шофьорът не помръдва, остава неподвижен на място, като че е в някой параклис, в който хората се молят и молитвите им се възнасят до небесата. Момчето също не помръдва колата си. Не иска да тръгне без таксиметровия шофьор. И двамата остават сред града. Единият от тях непрекъснато се моли, а другият участва в благодатта, която се дава на първия.

Таксиметровият шофьор отваря очи. Включва бързо на първа скорост, но преди да стигне до педала с газта се обръща към младежа, който го гледа с възхищение. Очите им се срещат през отворените прозорци, срещат се и техните сърца. Сред градския шум, сред всички обиди и кавги, сред клаксоните на автомобилите и мобилните телефони, той спря да казва молитвата. Спря, за да каже на младежа до него, с когото щеше да се раздели: „Благодаря ти, че беше с мен, макар и само на светофарите.“ Усмихна му се, все едно го прегръща и натисна педала на газта.

Улиците се изпразниха, след като шофьора на таксито изчезна. А младежът продължава да стои на място. Светва червено. Младежът остана сам до отворения прозорец.

До него се престрои друг автомобил, в който две млади момичета слушаха някаква усилена поп музика. Погледна ги и те го погледнаха, но все едно, че това не се бе случвало. Затвори очи и си каза: „Какви хора живеят тук!“ Хора, които се борят за парче хляб, а се молят като аскети! Хора от града, които живеят като пустинници. Обикновени хора, които имат надземен опит в техните таксита, магазини, работа, у дома. Градът вече не беше същият в очите му. Напротив, градът му заприлича на подслон за светци, на духовна сцена. Сякаш дишаше различен въздух, изпълнен с божествен кислород. „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!“ – започна да шепне той. Светва зелен светофар…

Източник: Православен свят