За семейния портфейл


Разбира се, в идеалния семеен живот всичко трябва да бъде общо. Мъжът и жената трябва да внасят припечеленото в общ портфейл и той да се изразходва съгласно семейните нужди. Но в реалния семеен живот се оказва, че има семейна каса, но и всеки си има отделна такава. Разбира се да се плашим от това не бива. Ако съпрузите си имат доверие, то те не бива излишно строго да се контролират един друг.
Трябва да има обща семейна сума, която да се изразходва за общите семейни нужди. Но и жената и  мъжът, и даже и децата трябва да имат свои лични пари – това дава свобода и гласува доверие един на друг. Ако пък се открие, че някой от съпрузите съзнателно укрива част от парите, то това е признак за лош семеен живот. Хората не се доверяват един на друг и това е повод за изповед, и за сериозен вътрешно-семеен разговор. Каква е била причината и защо единият не се доверява на другия? Като правило тук е виновна не само едната страна. Някой може би обича своите слабости и иска да удовлетвори своите страсти, несъобразявайки се със семейните потребности. Но не бива да се отчайваме. Семейният живот е школа за съвместно усъвършенстване. Затова ще се откриват нашите немощи, нашите слабости, в това число и на фона на финансовите проблеми. Ако хората подхождат към семейния живот творчески и възприемат трудностите като задачи, които трябва да се решат, то решавайки ги, те израстват в съвършенството и постепенно тяхната любов се увеличава. Ако хората отстъпват пред тези проблеми, боят се да ги решат, то такива семейства се разпадат. Повтарям  моето мнение, че трябва да има общ семеен портфейл, където да постъпват основните части от доходите, но и всеки член на семейството има право на някаква сума, за която не е длъжен да се отчита. Аз знам семейства, където се придържат към строгата отчетност, което води до множество скандали.

Автор: прот. Вадим Леонов
Автор на интервюто: Православен свят