Семейните задължения



Семейството е общество, което със съгласуваното изпълнение на различни дела под една глава устройва своето външно благосъстояние с цел вътрешния си мир. Обикновено то се състои от задължения за цялото семейство и взаимни задължения на различните членове на семейството.

Общи задължения за цялото семейство.

А) Главите. Главата на семейството, който и да бъде той, е длъжен да поеме върху себе си цялата и всестранна грижа за целия дом, по всички въпроси и да полага неуморна грижа за него, считайки се за отговорно лице и пред Бога, и пред хората за доброто и лошото в него;
Защото в свое лице той го представя за всичко: за него получава срам или одобрение, боли го или е радостен. Той трябва да полага грижи за :

1. Благоразумното, здраво и пълно стопанство, за да могат всички да бъдат задоволени по възможност във всичко, да живеят не бедно, безболезнено. Това е честната , от Бога благословена житейска мъдрост. В това отношение главата е разпоредител и управител на делата. Той определя кога какво да започне, какво кому да се направи, с кого какви сделки да сключи и др.

2. Наред с материалните на негово внимание са и духовните дела, преди всичко вярата и благочестието. Семейството е църква. Той е глава на тази църква и трябва да пази чистотата и, да определя и поддържа начина и часовете за домашна молитва. Начинът за просвещаване на семейството във вярата да вразуми, да укрепи и успокои всеки.

3. Устройвайки всичко с едната ръка отвътре, с другата трябва да действа навън, с едното око – да гледа навътре, а с другото – навън. Семейството е зад него. В обществото се появява той и то търси отговорност направо от него и заради семейството му. Затова всички негови връзки и обществени дела са свързани с него. Той умее да направи , което е необходимо.

4. Накрая върху него лежи задължението да пази общите и своите, лични, семейни обичаи, да поддържа одобено духа и нравите на предците в семейството и да предава паметта за тях от род в род. Всяко семейство има своя характер: нека той остане и се задържи, но в съюз с духа на благочестието. От разнородните семейства ще бъде съставено стройно, при разнообразието, и пълно тяло- село, град, държава.

Б) Под главата е и цялото семейство- всички  негови членове. Преди всичко те са длъжни:

1. Да имат глава, да не остават без нея и в никакъв случай да не позволяват да имат две или повече глави. Това изисква обикновеното благоразумие и доброто за тях самите, иначе е невъзможно.

2. След като имат глава , всички трябва да и се подчиняват във всичко, да не внасят свои разпореждания, да не започват нищо своеволно и да не пропускат нареденото.

3. Да живеят помежду си в траен мир и съгласие, в сърдечен съюз: разедиността на силите отслабва и спира успеха. От този мир зависят взаимната помощ и взаимното съдействие: ти на онзи да помогнеш, а той – на тебе.

4. Накрая, излизайки навън, не трябва да изнасяш семейните кавги и разправии. Външните хора нека знаят само външното. Каквото става вътре, трябва да бъде свещена тайна на цялото семейство.

5. Трябва и с думи и с дела да защитаваш честта на своя дом: самият ти не го посрамвай с лошо дело, не говори лошо за него, защити го, когато чуеш нещо; благословената от Бога чест на дома – това е благонравният, чистият и благочестивият живот на всички негови членове, известен на всеки и обръщащ всички с уважение и доверие към тях.

В) Взаимните задължения на различните членове на семейстото.

В съпружеството е временното щастие и вечното спасение. Затова към него трябва да пристъпиш не лекомислено, а със страх, внимателно. Бог благославя доброто съпружество. Затова:

1. Бъди благочестив, предан на Бога, уповавай се в Него, моли се Сам Той да ти изпрати другата половина, угодна Нему и спасителна за теб.

2. Търсейки съпружески съюз, не си поставяй лоши цели- страстна неуравновесеност или корист, или суетност, а само една – взаимната помощ във временния живот заради вечния в Божия слава и за благото на другите.

3. Когато намериш половината си, приеми я като Божи дар с благодарност към Бога – колкото с любов, толкова и с уважение към този дар.

Когато изборът е направен, трябва да бъде извършено от Бога съчетанието, тайнственото духовно – телесно сливане. Естественият съюз по любов е див и мрачен съюз. Тук той се пречиства , освещава, отрезвява с молитвата на Църквата за Божия  благодат. Трудно е сам да устоиш в траен и спасителен съюз. Природните връзки се късат, непреодолима е благодатта. Самонадеяността е опасна навсякъде, още повече тук. Затова смирено, с пост и молитва, пристъпи към тайнството.

Г) Съчетаните са станали една плът, още повече – една душа. Върху това разбиране се формират общите им задължения, а имено:

1. Трайна любов, нестрастна, но чиста и трезва, свидетелстваща за вътрешна взаимна.;

2. Привързаност и живо съпричастие, бързо постоянно съчувствие, а външно – за

3. Взаимно съдействие, според което окото и ръката на единия са там, където – и на другия. Оттук произтича:

4. Непрекъснат мир и нерушимо съгласие, предотвратяващо неудоволствията, бързо отстраняващи неочаквано случилото се;

5. Доверие, според което несъмнено единият може да се опре на другия за всичко, да бъде спокоен за него във всичко, що се отнася до тайните или до задълженията. Венец на всичко е:

6. Съпружеската вярност, т.е. запазване на първото условие на съюза – да принадлежат един на друг и с душата и с тялото си. Мъжът не принадлежи на себе си, а на жена си; жената не принадлежи на нея, а на мъжа си. Верността укрепва доверието; липсата на вярност, макар и само предполагаема, ражда подозрителна ревност, пропъждаща покоя и съгласието и разрушаваща семейното щастие. Не ревнувай – това е свят дълг, но и подвиг или изпитание на съпружеската мъдрост и любов. Защото тук винаги се намесва егоизмът, който и изисква изключителното и се бои за него. С това той е много смешен и сам се въоражава против себе си.

Д) Що се отнася до личните задължения на всеки съпруг, те произтичат от разбирането за значението на всеки от тях. Мъжът е глава на жената. Оттук:

1. Мъжът трябва да има и да проявява своето владичество над жената, без да се унижава, да не предава главенството поради малодушие или страст, защото това е срам за мъжете. Неговата власт трябва да бъде не деспотична, а любовна. Имай жена – другарка и я накарай със силна любов да ти бъде покорна.

2. Длъжен си да я считаш във всички дела за първи, най – верен и най – искрен съветник, за първата – поверена в тайните ти.

3. Длъжен си да я гледаш, да се грижиш за нейното умствено и нравствено съвършенство, снизходително и търпеливо да премахваш лошото и да насаждаш доброто, да понасяш непоправимото в тялото или в характера и благодушно и благочестно.

4. По никакъв начин да не си позволяваш да я развратиш със своята небрежност и волност. Мъжът е убиец ако смирената му, кротка и благочестива жена стане разсеяна , своенравна и не се бои от Бога…

5. Но запазването на нравствеността не е пречка да се удовлетвори желанието и да общува с външни хора с благоговението на мъжа и, като се държи прилично.

Е) Жената, от своя страна, е длъжна:

1. да слуша мъжа си във всичко, да нагоди изцяло своя нрав към неговия и да му бъде предана докрай, така че да не замисля нищо без неговата воля.

2. Да изпълнява вярно всички негови разпоредби, съвети, заповеди и в мисълта си да не допуска това, че може някога да настоява на своето, въобще в нищо да не показва главатарство.

3. В случай на несъгласие с мъжа си да бъде отстъпчива и търпеливо да понася всичко, което не и се нрави; иначе няма да запази скъпия мир.

4. Но това не отнема задълженията и да се грижи за добрите нрави на съпруга си. Със своята мъдрост и влияние тя може да измени неговия характер, ако той е неизправен; в крайна сметка, тя не трябва да го оставя без грижи, а колкото и позволяват ума и силите, да му въздейства и да го измъква като от огън.

5. Затова трябва сама да се украсява предимно с добродетели, другите и украшения да са нещо странично, от което тя лесно може да откаже, особено когато това е необходимо да поправи делата си.

6. Накрая да помни,че върху нея пада участта да пази семейните дела, макар и само като изпълнител…Нейният дълг е да прави каквото трябва, виждайки всяка нередност, да я възстанови или изпълни.

Автор: св. Теофан Затворник