Да не завързваме разговор с дявола



— Отче, въпреки че изпитвам нужда от общуване с Бога, не мога да се моля.

— Ако чувстваш нужда да общуваш с Бога, не разбирам защо да не можеш да се молиш. Възможно е и да е  изкушение. Изкусителят винаги поставя препънки, за да не може човек да се моли.

— Отче, по време на молитва ме занимават различни работи.

— Казвай: „Това ще го помисля по-късно…” и продължавай да се молиш.

— Още повече, отче, се безпокоя, понеже често това са маловажни неща.

— Именно заради това ще ги оставяш за по-късно, защото ако прекъснеш молитвата и се заемеш с тях, изкусителят ще остави маловажните и ще ти донесе важни, за да прекратиш напълно молитвата. Трябва да поставяме себе си на мястото. Защото знаеш ли какво прави дангалакът? На светските внушава нечисти помисли и го разбират веднага. Обаче на духовните изпраща различни високи мисли и те не разбират. Това е по-опасно, защото си мислят, че вървят добре, понеже нямат нечисти помисли и по този начин не се смиряват, но се лутат насам натам и сърцето им става камък.

— Понякога, отче, по време на молитва ми идва идея, намирам решение за даден проблем, което после се оказва погрешно.

— Дяволът е лукав, знае, че ако по време на молитва ти прати нечист помисъл, ще го изхвърлиш навън. Затова ти дава решения за някой твой проблем, за да кажеш: „Щом по време на молитва го измислих, значи е просветление.” Ако дяволът ти мисли доброто, по друго време ще ти прати това в ума, не по време на молитва. Вмъква се в „промеждутъка” и подхваща разговор с теб. Затова не му отдавай никакво значение. „Благодаря за вниманието, му кажи, ама да те няма!” Идва, гледаш, с лукавство да измами духовния човек с духовни мисли, колчем „Молитвата му, както казва Давид, да бъде за грях” (Пс.108:7).

— Отче, по време на молитва в ума ми идват неприлични мисли и неприлични картини.

— Това е дело на дявола, за да те обърка. Подобно когато си изморен телесно, още повече когато си недоспал, намира дангалакът момент когато си полубуден, полузаспал и ти представя различни картини, за да ти каже после, че са твои и да те хвърли в отчаяние. Не отдавай значение. Казвай „Господи помилуй” и мисли за Христос, Богородица, ангелите, за да се съсредоточиш за молитва. Така ще правиш при отвличане на вниманието ти от дявола.




Дяволът пречи на човека по време на молитва



— Отче, когато планирам да бодърствам в килията и се явява някое препятствие, коя е причината?

— За да допусне Господ пречка, нещо добро е имал предвид.

— И когато това се случва постоянно ли?

— Тогава ще е от гордостта.

— Не усещам да има гордост, отче.

— Виж, зависи от това как са поставени нещата. Ако поставяш работата на първо място и после молитвата, даваш права на изкусителя и той ти създава пречки. Но когато някой придава по-голяма важност на работата пред духовните задължения, това не е само гордост. И гордост има, и неблагоговение.

— Отче, какво прави изкусителят, за да пречи на някого да се моли?

— Какво прави ли? Намира хиляди начини. Още щом започне човек молитва, може да му прати блуждаене или да опита да разпилее ума му с фантазии, смут и т.н. Знаеш ли какво се случи, когато бях в манастира Стомион! (ок. 1958-1962) Една вечер бях отишъл да се помоля в църквата. Манастирските порти бяха затворени и бях затворил с резето вратата на църквата. Някъде около полунощ, дангалакът започна да чука постоянно резето „трак-трак” и не спираше, за да ме накара да отида да видя какво се случва. Влязох в олтара, за да не чувам и там зад светия престол, близо до кръста с Разпятието останах до сутринта.

Кръстът Христов има голяма сила. Когато бях новоначален, демоните много воюваха с мен. Вечер, когато си стоях в килията, чукаха постоянно на вратата и казваха: „По молитвите на светите  наши отци” (В манастирите е прието така да се казва, когато се чука и ако ти отговорят „амин”, можеш да влезеш). Отварях вратата и, въпреки че не виждах никого, ме хващаше страх. После не ме свърташе на едно място, беше ми невъзможно да стоя в килията. Страдах, плачех, молех се – нищо. Излизах навън. Една вечер, след повечерието, ме вижда един от проистамените на манастира. „Дете мое, казва ми, защо не идеш в килийката си? Виждаш ли някой от отците да обикаля навън? Отците се молят в килиите си.” Започнах да плача и му казах какво се случва. Тогава ми донесе парче от Светия Кръст в една свещичка и ми каза: „Отивай сега спокоен в килията си, дете мое.” Едва затворих вратата и веднага чувам силно: „По молитвите на светите наши отци”. „Амин” казах. Отворих вратата и влезе един полицай в пълна униформа. Нашивките му бяха отстрани на ръкавите, както на полицаите отпреди, и започна да крещи: „Ей ти, подъл монахо, ти, послушнико, какво го държиш това дърво?” И започна да се смее със… „сладко” в смеха. Викаше, но не можеше да доближи, защото имах Светия Кръст. „Господи Иисусе Христе”, извиках и изчезна „полицаят”!

превод от гръцки