КРЪСТЪТ НА ЖИВОТА

Кръста на живота си да нося,
дълг ми е, защото си е мой;
иначе от скърбите в угроза
никога не ще съм аз в покой
и сломен в безпътица, в тревога,
ще пропадам надалеч от Бога.

Кръстът тежък е и аз без сила,
падам, ставам, лутам се без цел,
а да съм под Божия закрила,
трябва кръста си да съм поел
и от себе си отречен волно,
след Христа да следвам неуморно.

И затуй в неволята си прося:
Господи, по Твойта благодат
кръста на живота си да нося,
дай ми сили и стремеж благат -
само в Теб, Твореца на всемира,
радост и спасение да диря.

„Църковен вестник" бр. 11/1996 г.