НА ЕДИН МОНАХ

Отрече се уж от света
и тайно се в него пак влюби.
Така си окаля плътта,
така и честта си загуби.

И ето, сега ти крадеш
наслади за теб запретени.
В греховния таен копнеж
сърцето ти тръпне и стене.

А помниш ли тихия час,
когато на Бога се врече?
Христа предпочете тогаз!
Защо се от Него отрече?

Избрал доброволно плача
намразил до смърт греховете,
за скърбите ти се венча,
та радост да вкусиш в небето!

Тъй светла бе твойта зора!
Къде са ония години?!...
Душата ти кой я обра?
Кой твойте утъпка градини?

Бог вижда те! Знае те Той!
И вярвай ти мил си Му още!
Защо не направиш завой?
Той чака те денем и нощем.

Ах, чуваш ли кроткия зов?
Усещаш ли благата ласка?
Не те ли към тая любов
душата опомнена тласка?

Върни се, върни се дома!
Не скитай по чуждите къщи!
И Бог ще умие срама
от блудния син, що се връща!

Архимандрит Серафим Алексиев