Скръбна вест: почина Мария Рашева, уставчик на катедралата "Успение Богородично", София

С болка и скръб съобщаваме, че на 19 декември 2016 г. внезапно се представи в Господа нашата обична сестра

Мария Михайлова Рашева
родена на 17 юни 1943 г.

Мария учи в Музикалното училище, а по-късно и в Консерваторията. Постъпва в специалност пиано, а след това в теоретичния отдел, специалност музикознание. По-късно работи в списание „Музикални хоризонти“ като редактор и в Института по музика към БАН.

В личния си живот преживява сътресения, които понася тежко и здравето ѝ силно се разклаща. По Божий промисъл лекуващият лекар я насочва към Църквата. Тя попада в Руската църква „Св. Николай“ и оттам и в манастира „Покров Богородичен“.

След образуването на нашата църковна общност, върху Мария легна отговорността за клироса и клиросните певци. В онзи момент това беше изключителна отговорност. Трябваше да се набират певци, да се подготвят, да се осигуряват ноти. И всичко това за всяка служба. Сама и жертвено… Разбира се, с помощ от Покровския манастир, но основно това лежеше върху нея. Практически първоначалния най-труден период бе изнесен в най-висока степен от нея.

По-късно Мария беше уставчик: осигуряваше богослужебни указания за службите за Катедралния храм и за другите храмове на общността. Започнала под ръководството на приснопаметната мать Феврония, тя изпълняваше ревностно това служение и до смъртта си.

Отношението ѝ към Устава беше като към нещо свято, завещано ни от отците и изискващо най-внимателно вникване. По повод на разбирането на посоченото в Устава понякога се стигаше до малки спречквания. Но всеки, който познаваше Мария отблизо, знаеше, че в това няма никакво раздразнение, а е само израз на по-детски простодушното ѝ и с преклонение към Устава отношение.

Наистина Мария беше простодушен и незлобив човек. Сигурно мнозина са онези, които могат да разкажат неща, които са чули от Мария и са им прозвучали наивно или не на място. Обикновено по-късно осъзнаваш, че това е така поради детското звучене, а това звучене е от простодушие и простота на вярата.

Нека дирята, която е оставила у нас Мария, да стане подтик за нашата молитва към Господа за нея. Милостивият Бог да прости волните ѝ и неволни прегрешения, и да упокои душата ѝ в Небесните Си селения – там, дето няма нито болка, нито печал, но живот безкраен.

От Църковното настоятелство на катедралния храм „Успение Богородично“


Мария на годишнината от пребиваването на Иверската-Монреалска икона на Пресвета Богородица в България.

Източник: http://hram-uspenie-bogorodichno.org/