ПОД КРЪСТА

Стоя под Твоя кръст, Христе Иисусе,
обляния Ти в кърви гледам лик,
и чувствам се виновен и покрусен
пред Тебе — светъл Бог и Мъченик.

Не съм ли аз най-злият Твой мъчител?
Не аз ли Те разпъвам всеки ден?
Не се ли чувстваш Ти, мой благ Учителю,
от Своите най-тежко наранен?

И днес забих аз гвоздеи в ръцете Ти —
в окървавените, добри ръце!

И днес забих аз остър нож в сърцето Ти,
във Твойто кротко, любещо сърце.

Стоя сега и гледам Те, и плача...
Прости ми, дето тъй Те оскърбих!
Виж свехналите ми от плач клепачи
и отпрати ме опростен и тих...

Архимандрит Серафим Алексиев