Св. Григорий Богослов за свещенството


Да допуснем, че някой е непорочен и е достигнал върха на добродетелта; все още не виждам с какво знание като се е снабдил, на каква сила като се надява, той ще се реши на такова началстване. Защото да управляваш човека, най-хитрото и изменчиво животно, действително е наука на науките и изкуство на изкуствата. Мене ми се струва, че не е проста и малко усилие изискваща работа всекиму да раздаваш навреме уречената храна.

“Да вземе върху себе си труда да учи другите, когато сам още не се е научил достатъчно, и, според пословицата, на голям глинен съд да се учи да прави грънци, т. е. над душите на другите да се упражнява в благочестие, според мен е свойствено само на неразумен и дързък човек… За танц и свирене със свирка има наука и на нея се учат, и за това трябва време, непрекъснат труд и усилие, понякога трябва да се харчат пари, да се търсят хора, които да обясняват науката, да се предприемат далечни пътувания, а тъй също да се прави и търпи всичко, чрез което се придобива опитност. А нима мъдростта, която превъзхожда и заключава в себе си всички блага, ние ще счетем толкова лесна и незатруднителна работа, че всеки стига да поиска и ще стане мъдър?… Голямо невежество е така да мислим.”

Наблюдавайки как клирът се попълва често с недостойни хора, заразени от най-тежки пороци, св. Григорий Богослов казва: “За всички е отворен входът в незатворената врата, т. е. в свещенството, и, струва ми се чувам глашатай, който стои отпред и вика: идвайте тук всички служители на греха, които сте станали за срам пред хората, натежали от тлъстина чревоугодници, безсрамници, високомерници, пияници, скитници, злоречивци, вие които се обличате разкошно, лъжци, оскърбители, бързи на лъжлива клетва, потосмукачи, които беззаконно слагате ръка върху чуждия имот, убийци, ласкатели пред силните, лъвове пред слабите, двулични слуги, които се нагаждате според промяната на времето, полипи, които приемате, както казват цвета на камъка, върху който се намирате, които скоро сте се оженили, които врите, с едва поникнал мъх на брадата, в очите с неудовлетворена любов, защото избягвате явната, невежи в небесното, люде, които издавате своята чернота – дохождайте смело, за всички е готов широкият престол; дохождайте и навеждайте глава под прострените десници. Общо владение за всички е въздухът, общо владение за всички са и престолите… мъртъвци, които заразявате другите с нови и нови недъзи”…

“Тичат с многолюдна свита, на празничен или имен или погребален или сватбен обяд, за да предадат всичко на разхищение; едно да изтребят със собствените зъби, друго да представят на своята свита. Късно пък вечер, едва дишайки от пресищане, с мъка влачат те в дома болния си търбух и още не избавили се от предишната тежест, бързат на друг голям пир.”

“Пастирите към слабите са като лъвовете, а към силните – като кучета, които си пъхат носа навсякъде и се влачат по-често пред вратите на влиятелните хора, отколкото пред вратите на мъдрите. Те тичат повече след приятното, отколкото след полезното. Един от тях се хвали с благородство, друг с красноречие, трети с богатство, четвърти със своите връзки, а онези, които не могат да се похвалят с нищо подобно, хвалят се с пороците.”

“Пастирите грешат непременно в едно от двете: или, имайки нужда сами от снизхождение, прекомерно са снизходителни, така че не пречат на порока, а учат на порок, или със строгостта на властта само прикриват своите порочни дела”. Св. Григорий вижда само една полза от такива пастири: народът като гледа техните отвратителни дела, да се отврати от порока.

Автор: св. Григорий Богослов
Из “Православно пастирство” С. 1929. протопрезвитер Георги Шавелски