Ти си много чувствителен


Eдинственият ти недостатък – ми каза отец Порфирий – е, че си много чувствителен и не понасяш никаква обида. Наследил си тази чувствителност от баща си и в това нямаш вина. Прекомерната чувствителност не е нещо добро. Докато за околните, за тези, които я използват често за своите крайно низки цели, тя е добра. Няма нищо по-лошо от това да бъдеш чувствителен! Достатъчно е да си спомним, че повишената чувствителност е причина за всички болести. Така че постарай се да се освободиш от нея или поне по някакъв начин да я ограничиш. В противен случай ще причиняваш вреда и на себе си, и на семейството си, което ще страда напълно незаслужено.

Що се касае до обидите, то никой не им се радва. Още повече ти, с твоята гордост. Искаш, както ти не обиждаш никого, така и теб никой да не те обижда, но днес това е невъзможно. Всички ние сме жертви на обиди, отправени към нас. Когато говорим за „обида“, какво имаме в предвид? На теб трябва да ти е още по- известно нравственото, морално разложение и липсата на авторитети в съвременното общество. Детето ми, възможно ли е да се направи нещо с тези хора? Може ли да се постави ситуацията под контрол? Не, разбира се. Правилно и справедливо би било човекът да не обижда никого и самият той да не бъде оскърбяван от никого. Това е много сложно, но не може да се каже, че е недостижимо. Именно към това се стреми Христовата църква.

Обаче има и случаи на допущения, когато Бог изпитва нашата вяра и твърдост. И знаеш ли, детето ми, защо? Защото теоретично ние знаем всичко. Теоретично ние всички се учим еднакво добре, всички сме отличници, но на практика търпим неуспехи… много малко хора схващат самата същност!

Сега ме питаш: „А самият ти превръщаш ли теорията в практика“? какво да ти отговоря на това? Цял живот се боря да следвам Божията воля. Доколко съм успял в това, не ми е известно. Това само Бог знае. Вече ти казах, че само по Божията милост се спасяваме. Е, какво, все още ли смяташ, че не те обичам?

Из: „Избрани съвети“ Св. Порфирий Кавсокаливит