Изобилие от “старци”, предлагащи “благочестие” за наивните

Нашата църква се напълни със “старци”, които ръководят верните християни  и ги водят до спасение, както те самите твърдят.
Обикновено те са йеромонаси, или архимандрити в света, които са чели много за истинските старци и използват техните думи или описват живота им, създавайки илюзии в доверчивите, като по този начин си изграждат репутация, че са добродетелни и божествено просветени старци, въпреки че нямат нито една добродетел на светите старци.
Резултатът е, че много братя са хванати в капана на опасния култ към личността и вместо отварянето на техните умове за напредване по духовния път на живот в Христа, те остават заковани към някои типични, повърхностни и незначителни неща. Така те залъгват своята съвест,  тъй като по общо мнение напредват, понеже се подчиняват на всичко, казано им от техните “старци”. За съжаление има много такива примери и ние не трябва да си затваряме очите там, където се нуждаем да ги държим широко отворени.
Трудно е за тези самопровъзгласени “старци” да разпознаят своите заблуди и да се смирят.

Тяхната амбиция е да имат дисциплинирани и безхарактерни духовни чеда, които да работят по всички техни планове или проекти, без значение за манастир или за енория. Хората, които обикновено ги следват, не са способни да разкрият тяхното лицемерие. Те имат ограничена информация, много не се замислят и са притегляни все повече от своите непогрешими “старци” чрез проявяване на послушание към тях, докато същевременно поддържат всички свои светски привички  и грешни навици. Често те се позовават на своя “старец”, когато разговарят със своите братя в опит да ги убедят, че всичките им решения, с малки или с много големи последствия за техния личен живот, а и не само за него, са правилни и никой не може да ги оспори или да ги осъди негативно, тъй като те имат благословението на своя “старец”. Очевидно това е нездрава и болна благочестивост, срещу която истинските духовни наставници трябва да се борят.
В даден момент  трябва да осъзнаем, че наивността  е едно, а смирението и благочестивостта е съвсем друго нещо. Ние сме в опасност, защото понякога  даваме възможност на злото и наивните хора и смятаме, че духовният живот е това, което ни е внушено от стремежа ни към знание. Уви! Без съмнение, всичко е свързано с църквата. Но ние не трябва да даваме водещата роля на слабите – слабохарактерните и заблудените.

Истинските старци са малцина и са скрити. Те не вдигат шум и бягат от това да стават известни и  зрелищни. Те помагат на хората духовно, по простосърдечен начин, без да ги обвързват и да им се налагат. Те се опитват да насадят благо безпокойство, да подтикнат хората сами в себе си да размислят за словата на Бога и да вкусят сладостта на духовния живот, отказвайки се от светския разум и излишните грижи, които водят до леност и безразличие. Тези старци трябва да бъдат пример за цялото духовенство. Това не е лесна работа. Този подвиг изисква чистота на живота, простота, смирение и чистота в нашите стремежи.

Автор : о. Дионисиос Тацис
Превод от английски
Източник: Православен свят