Всички грижи да предадем Богу


Когато говорим с нашите близки и те ни разкриват проблемите си, ако ние имаме любов, с внимание изслушваме техните теготи и съчувстваме на тяхното страдание и беди, защото сме сътворени от Господ по любов и сме излияние на Божията любов. Но обикновено ние се натоварваме още повече, защото и сами сме обременени от своите грижи, безпокойства и слабости. От този товар трябва и сами после да се избавим, а това може да направи единствено Господ. Той е носител на всички наши немощи и слабости. Затова трябва постоянно да се обръщаме към Него в молитва, за да дойде облекчението. Тогава се освобождаваме и не носим повече грижите на ближните, а всичко сме предали на Бога. Само Той може да носи цялото ни бреме.

Ако спрем вниманието си на техните грижи и трудности, ще започнем постоянно да мислим за това. Така вече сме натоварени мислено. Ако пък не ги слушаме с внимание и не участваме в тяхната болка, няма да може да им дадем правилен и утешителен отговор. Тогава просто отсъстваме – те говорят, а ние сме безучастни за неволите им, оставаме със своите мисли и желания. Иначе носим и нашия, и техния товар.
Когато не ни останат сили да понесем това, трябва веднага да се обърнем към Господ: „Господи, аз не мога да нося и собствените си немощи, а сега ме натовариха и с чужди. Не зная как да се оправя с моите задължения, нямам сила, а виждайки, че не искам да свърша това, още повече се обременявам от помисъла. Имам желание да помогна, но нямам възможност, а на другите им се струва, че не искам, тогава страдам най-много”. Когато от сърце се помолим Богу и Му предадем самите себе си, всичките си грижи – и наши и чужди, тогава ще бъдем облекчени, ще изчезнат нашите притеснения. По-рано сме били свързани мислено, а сега сме се отпуснали, сложили сме всичко пред Божиите нозе и Той решава. Ако не се научим да правим така, от ден на ден все повече ще се претоварваме. 

Ще дойде време,  в което въобще няма да можем да разговаряме с ближните. Защо? Напрегнати сме и казваме: „Моля ти се, остави ме, не мога да нося своите проблеми, а камо ли и още някаква твоя грижа”. Затова трябва да се научим мислено да се отпускаме. Ако сме натоварени, да се обърнем към Господ, да предадем всичките си грижи и проблеми, своите и на ближните, които се жалват от  слабостите си, Нему и на Пресветата Майка, да ги решат Те. И Те ги разрешават. А какво мога да направя аз, като и със себе си не мога да се оправя. Как да помогна на другите? 

Когато мислите ни се отпуснат, и физическото тяло си почива.

Когато ближните ни се оплакват от своите немощи, ние участваме в тях и ако не умеем да се отпускаме (това означава да предадем на Господ своите и чуждите немощи и слабости), тогава ще носим голямо бреме и нашата нервна система временно ще става неиздържлива. Ще станем нервни, няма повече да понасяме нито себе си, нито ближните си, и в обществото, и на работното място, и в семейството-навсякъде животът ще е мъчен. Нашите нерви са пренатоварени, а не сме се научили да се отпускаме духовно. Когато нашите мисли се отпуснат, тогава и физическото тяло си почива.

Автор: старецът Тадей Витовнишки