Гордостта е опора на страстите

- Когато човек се подвизава много години и не чувства никакъв прогрес, какво означава това?

- Ако не виждаме преуспяване в подвига – значи нямаме трезвение или Бог не допуска да вървим напред, за да не се възгордеем и да не се повредим.

- Отче, на мен ми се струва, че с всеки ден ставам по-лоша и по-лоша, какво ще стане с мен?

- В духовния живот има три етапа. На първия Бог дава на човека бонбони и шоколад, зaщото вижда слабостта на душата и нейната потребност от утешение. На втория – отнема малко Своята благодат с възпитателна цел, за да осъзнае човек, че без Божията помощ не може да направи и най-малкото нещо. Така в него се ражда смирение и той чувства необходимостта във всичко да прибягва към Бога. Третият етап е едно постоянно равно добро състояние. Ти се намираш между втория и третия етап; отиваш малко напред, забравяш своята немощ, Христос отнема благодатта и ти оставаш с нищо, отново започваш да усещаш своята немощ и да идваш на себе си. Ако ми бе казала, че колкото отиваш напред, толкова по-добре ставаш, това би ме изплашило – значи в тебе има гордост. Но сега, когато казваш, че ставаш по-зле и по-зле, то се радвам, защото виждам, че при тебе всичко е наред. Не се страхувай; колкото по-напред се придвижва човек, толкова по-отчетливо вижда своите недостатъци и несъвършенство, а това е прогрес.

- Отче, може би Бог не чува когато Го моля да ме избави от страстите?

- Нашият Бог да не е Ваал? Той ни чува и ни помага. Може би ти не чувстваш Неговата помощ? Но виновен в това не е Бог, а самата ти, защото с твоята гордост прогонваш Неговата помощ. Ако няма опасност тази помощ да стане повод за превъзнасяне, не е възможно Бог да не помогне. Благият Господ иска ние да се избавим от страстите, но ако в нас има гордост или предразположеност към гордост, Той не ще помогне, за да не си помислим, че сме ги победили със своята сила.

Затова, когато ние от цялото си сърце просим Бог да ни помогне да се избавим от някоя страст и не получаваме помощ, тогава трябва да разберем, че зад нашата страст стои друга, по-голяма страст – гордостта. Тъй като ние не я виждаме, Бог допуска да оставаме в тази страст, която виждаме, например преяждане, празнословие, гняв и т. н., за наше смирение. Когато ние поради честите падения намразим своите страсти, познаем своята немощ и се смирим, тогава ще получим помощ от Господа и ще започнем стъпало по стъпало да се изкачваме нагоре по духовната стълба.

Автор: старецът Паисий