Виждането на страстите


- Отче, измъчват ме страсти.

- Чувстваш, че в теб живеят страсти?

- Понякога чувствам.

- Това е добре. Когато човек разбира, че го борят страсти, той се смирява. А където е смирението, идва Божията благодат.

- Но все пак ме огорчава това, че постоянно греша.

- Радвай се, че допускаш грехове; в тебе има гордост, а те те смиряват. „Боже мой, – си казвай – виж ме каква съм. Помогни ми. Ако не ми помогнеш, аз нищо не мога да направя”. Не се отчайвай. Когато ние допускаме пропуски, се открива нашият истински вътрешен човек, ние познаваме себе си и се стараем да се поправим. Това ни показва правилния път и ни освобождава от илюзиите. Аз се радвам, когато се проявява някаква моя слабост, когато страстите излизат навън. Ако те не се проявяваха, аз бих си мислил, че съм достигнал святост, а в същото време семената на страстите тайно биха живели в моето сърце. Така и ти, когато се разгневиш и паднеш в осъждане е естествено да са разстроиш, но има повод и за радост – проявила се е твоята слабост, а това означава, че ще се бориш, за да се избавиш от нея.

- Отче, когато страстта не се проявява известно време, означава ли, че я няма?

- Ако в тебе живее страстта, тя ще се прояви в определен момент. Затова, ако знаеш, че имаш страст, бъди внимателна. Например, ако знаеш, че до твоята килия живее змия, излизайки от вратата, ти всеки път ще гледаш да не е изпълзяла да те ухапе. Не е страшно, когато знаеш, че наблизо има змия и чакаш момент да я убиеш, щом излезе; страшно е, ако ти вървиш безгрижно и нищо не подозираш, а тя изведнъж се хвърли върху тебе и те ухапе. С това искам да кажа, че когато човек не следи за себе си и не знае своите страсти, той е в опасно състояние. Но когато знае какви страсти има в него и се бори с тях, тогава Христос му помага да ги изкорени.

- Отче, може би аз трябва просто да се подвизавам и да не се притеснявам от това, дали съм се поправила или не. Навярно моето изправление зависи не от мене, а от Бога.

- Да, подвизавай се и всичко предоставяй на Бога, но и се вглеждай в себе си, за да знаеш къде се намираш и какво става с тебе. Лекарят първо се старае да открие причината за температурата при болния, след това определя какво лекарство да му даде, за да я снижи. От момента, в който човек започне да вижда своите недостатъци, в него трябва да се появи благо безпокойство, което да го подтиква към борба за изправление. Аз гледам в себе си и виждам, че имам тези недостатъци. Подвизавам се и анализирам своето състояние: „До вчерашния ден в мен имаше тези неща. От кои от тях се избавих? На какъв етап от борбата се намирам?” След това се обръщам към Бога: „Боже мой, аз правя каквото мога, помогни ми да се изправя, защото сам не мога”.

- Отче, може ли човек да не вижда своите страсти?

- Ако човек е чувствителен, то Бог не позволява изведнъж да познае своите страсти, защото дяволът изкушава възприемчивия човек и се старае да го доведе до отчаяние. „В тебе има такава страст, – казва му той, – защо направи това и това? Ти няма да се спасиш”. Така човек може да стигне и до психиатрия.

Автор: старецът Паисий