За молитвата


Когато извършваш молитва, правило, особено по книга, не препускай от дума на дума, без да си почувствал истината , без да си я сложил на сърцето си, а си направи и постоянно си прави труд да чувстваш със сърцето си истинността на това, което казваш. Сърцето ти ще се противопоставя – понякога с леност и вкаменена безчувственост към това, което четеш, понякога със съмнение и неверие, с някакъв вътрешен огън и теснота, понякога с разсеяност и отклоняване към някакви земни предмети и грижи, понякога с припомняне на обида от ближен и с чувство на отмъстителност и омраза към него, понякога с представяне на светски удоволствия или с представянето на удоволствието от четене на романи и въобще на светски книги – но ти не бъди самолюбив побеждавай сърцето си, дай го на Бога като приятна жертва: Синко, дай Ми сърцето си (Притч. 23:26), и молитвата ти ще се сроди, ще те съедини с Бога и с цялото небе, и ще се изпълниш с Духа и с плодовете Му: правда, мир и радост, любов, кротост, дълготърпение, сърдечно умиление. Иска ти се по-бързо да приключиш с молитвеното правило, за да дадеш почивка на умореното тяло? Сърдечно се помоли и ще заспиш най-спокоен, тих и здрав сън. Не бързай да се помолиш надве-натри – за половин час молитва ще спечелиш цели три часа сън. Бързаш за работа? Стани по-рано, не се успивай – и се помоли усърдно – и ще придобиеш спокойствие, енергия и успех за целия ден. Сърцето ти се стреми към дела на житейска суета? Пречупи го. Нека съкровището му бъде не земна суета, а Бог. Научи най-вече сърцето си да се прилепва чрез молитва към Бога, а не към суетата на света, та да не се посрамиш в дните на болестта си и в часа на смъртта си като богат на светска суета и беден на вяра, надежда и любов. Ако не се молиш така, както казах, няма да имаш успех в живота, вяра и духовен разум!

Автор: св. Йоан Кронщадски
Из “Моят живот в Христа” изд. Св. Вмчк. Георги Зограф-Света Гора