Как да ходя на църква?


Едно дете ми каза в училище - е, да, отче, казвате ни за стадионите и концертите, че са опасни и т.н., но чух толкова скандали със свещеници, как да ходя на църква?
Виждате ли как умът му възприема нещата?

Нека да ти кажа нещо. На концерта, на който отиде, знаеш  ли, че този, който беше на концерта и свиреше рокмузика, взема наркотици, занимава се с магия,  развеждал се е многократно, причинил е толкова  аборти, ходил е в затвора, за наркотици и за други събития в подземния свят еди-колко си пъти и ти отиваш викаш Ура!, даваш парите си и той не ти предава един друг  етос, не е носител на друг етос, както става в Църквата, където отиваш не заради свещеника, а заради благодатта, която той пренася и ти я предава. Там на концерта отиваш заради този човек, правиш го бог и му се  кланяш, в никоя църква не се кланяме на хора, на конкретния свещеник, а на Христос и в най-свещения момент казваме -  един Свят, един Господ,  Иисус Христос, затова отиваме на църква.  Седни и  разбери това с ума си, залепил се си за това, където   си чул един скандал и си се замислил там, където искаш и където те карат да се замисляш.
Там обаче, където се крият огромни финансови интереси, където разбиват младите и дават повод те да  се самопогубват, да стават различни сцени, там не мислиш, не се замисляш и да кажеш – да не би да ставам жертва? Да не би някои да ме използват? Какво става? Всички тези въпроси: че ме използват, че съм жертва,  че някои играят на гърба ми една много нечестна игра. . . всичко това го мислим само за Църквата, там всички сме подозрителни, там съществува подозрителност:  нещо не върви добре, грешните свещеници, скандалите, тук да! И тъй, далеч! Дано да казвахме далеч! от всичко друго, където съществуват не просто подозрения, а достатъчно  доказателства. Там обаче търчат, и децата не са виновни, след като никой не ги кара да се замислят, никой не ги кара да мислят за всички тези неща и да кажат – детето ми например, този филм, който сега гледаш, този сериал, в девет вечерта, не говорим за полунощ  и по-късно,  показва  този човек да се смее с тази девойка, но тя не е жена му, а чужда жена, този поглед е лукав, детето ми, с този поглед не можеш да създадеш семейство. С този поглед, ако вдругиден създадеш свой дом и се научиш така да гледаш  на хората около себе си, ще разрушиш дома си! И детенцето, което ще родиш, ще го оставиш опустошено и  ще имаме разводи и в твоето бъдеще. Нима това са басни, което казвам? Теории? Мои фантазии? Преувеличавам?

Превод от гръцки