Особено е важно човек да разбере своето призвание


Който иска да напредне в монашеството, трябва да има отворени пред себе си всички възможности и свободно да вземе решение, движен само от любов към Бога, без никакво користолюбие. Не е добре да се притискаш и да си отегчен и затова да искаш да станеш монах. Вместо това полагай друго усилие. Изучавай Божието слово и се моли, за да напреднеш в Божията любов и в любовта към Църквата. Така, като живееш в любовта на Бога, ще живееш в свободата; защото където е любовта, там е свободата. Движи се единствено в пространството на Божията любов.
Пред очите на Бога  брачният и безбрачният са едно и също нещо, стига да следват Божиите заповеди, стига да живеят живот, достоен за Бога. Девството, нестежянието и бедността, които са добродетели на монаха, се намират в сърцето на човека. Някой може да е девствен по тяло, а душата му да бъде като блудница, покварена от пороци и страсти. Също така може да притежаваш жилищни блокове, а в душата си да си свободен от всичко материално и да живееш като нестежател. Но може да си беден, а вътре в себе си да не си нестежател. Не количеството на благата е това, което прави човека нестежател или не, а прилепването на сърцето.
Особено е важно човек да разбере своето призвание. Някои искат да станат монаси заради чувство на вътрешна съпротива. Ще ви кажа един случай във връзка с това.
Една девойка отиде в манастир и остана там. Нейните родители плакаха и тъжаха, но дъщеря им и пет пари не даваше. Благодарение на вътрешната съпротива тя затвърди своето намерение. Те дойдоха при мене и ги посъветвах да не се отнасят с нея по този начин, а да я оставят на свобода. Посъветвах ги да ходят на богослужение в нейния манастир, да се молят на Бога, да казват добри думи на всички, на игуменката и т.н. Така с тази добра постъпка вътрешната съпротива у девойката изчезна. Скоро тя помоли игуменката да й позволи да се запише да учи богословие. Така и стана. Ходеше да се явява на изпити, докато се дипломира. Щом получи диплома, тя напусна манастира.


Животът на монаха е живот в странничество


Животът на монаха е живот в странничество. Това е написано и върху великата схима, която носи монахът. Ξ и Ζ са първите букви на гръцките думи – ξένη ζωή, което се превежда като “страннически живот”. Аз изпитах това странничество. Какво да ви кажа! Живееш далеч от всички и всичко. Работиш, молиш се, а само Бог те вижда. Много ми хареса пустинята. И сега я обичам. Добре би било понякога да ходя в Кавсокаливия. Усещам голяма радост, когато ходя в Кавсокаливия.
Много е хубаво, когато подвижникът живее с един, двама или трима събратя, които са в единодушие и единомислие помежду си, така че каквото желае някой от тях, това желаят и другите. Когато напредва някой от тях, напредват и другите. Всички заедно се подвизават и се радват с духовната радост, която дава Христос. Те са умрели за света. Така подвижникът не претърпява никаква вреда, а духовно се укрепва.
Това, което подвижникът е избрал, е най-величественото, най-възвишеното, най-святото. Стига да полага грижи да възлюби Христос. Ако Го обича, той отговорно ще се предаде на Христос, ще напредва, за да Му се предаде от цялата си душа. Ако не успее в това, не е нещо лошо по някакъв друг начин да се труди в Църквата.

Автор: св. Порфирий
Превод от гръцки