Противоотровата на депресията


За нашата епоха е характерно свръхизобилието и свръхконсумацията, т.е. висшите технологии, напредъкът на науката, множеството удобства и материални наслади – икономическата криза сложи малко спирачка – но се наблюдава сериозен бум на психологически проблеми и човек вижда мрачни лица, нервни, смутени, уплашени, стресирани, тъжни и притеснени.
Дори младите се терзаят от интензивни проблеми, вътрешни конфликти, душевни безизходици и непоносими празноти.
Хубави, млади, образовани и богати хора без усмивка, унили и песимистични.  Това е епоха на завоевания, открития, печалби и успехи, но  хората в нея  се чувстват лишени, без душевно здраве, утеха и радост.  На мода са меланхоличните лица.
Предизвикателното обличане на младите, всенощното импровизирано забавление, увличането в страшния бич на наркотиците, прекалената консумация на алкохолни напитки, болната зависимост от многочасовото стоене в интернет и много други подобни неща изострят проблема и изобщо не го преодоляват.  Сякаш определени хора на всяка цена искат да разрушат тяхното здраве, да съкратят техния живот и да ги накарат изобщо да  не се интересуват от бъдещето.  Статистиките са много тъжни.  В целия свят днес 340 милиона души страдат от сериозни проблеми с душевното здраве.  В Европа и Америка Световната здравна организация докладва, че почти половината от населението страда от депресия, меланхолия и лека форма на дистимия (форма на хронична депресия).

Днес човек искрено и с болка отбелязва, че нито младостта, нито красотата, нито славата на успеха и на възхода, нито многото пари и прескъпите дрехи дават постоянно очакваната радост и многожелания успех. Но дали постоянно присъстващото мрачно настроение не иска да повлияе всички, за да могат да се обогатяват индустриите, произвеждащи анти-депресанти? Прекомерната потиснатост, казват светите отци на нашата Църква, е от лукавия дух на скръбта, който води до депресия и меланхолия. Сполучливо е казано, че състоянието на скръб понякога може да стане болезнено приятно, т.е.  форма на умерен садомазохизъм. Привичките на нашето съвременно общество изразяват и показват голямото разочарование, което идва от липсата на ценности и от индивидуализма. Всеки човек, ако се подвизава и иска реално, може пряко да отхвърли от живота си всичко, което не му дава истински оптимизъм, радост и доволство. Така човекът ще има спокойствие, тишина и утеха. Съвестта му ще е спокойна, животът му несмутим, дори и сънят му – сладък. Поетът Т. Елиът казва „вършейки нещо полезно, казвайки нещо правилно, взирайки се в нещо истински хубаво – това е достатъчно, за да разкраси твоят живот”. Достоевски казва „ красотата ще спаси света”. Факт е, че злото, лукавото, безсрамното предизвиква и съблазнява, но доброто, благото, свещеното и хубавото е това, което винаги привлича истински и трогва най-дълбоко.
Православното предание има сила, трайност, смисъл, вяра, утеха и надежда. Единственото нещо, което може да направи опитът на определени хора да изкоренят от сърцата на хората това богато и живоносно предание, е  да увеличи броят на скърбящите, безутешните, безнадеждните. Това предание е родило велики светци и герои. Настъпи време за реално търсене и повторно свързване с историята, преданието и неговото продължение. Благоприятно време, подходящо и необходимо за новото откриване на нашето предание и на мощната увереност, която дава  срещу отчаянието, унинието, депресията и меланхолията. Ето антидотът за голямата душевна болка на нашите времена. Трябва бързо да го потърсим, за да се изцелим. Не се издръжа един безсмислен и черен живот. Нима преувеличавам или съм старомоден?

Автор: монах Моисей Светогорец
превод от гръцки