Не съдете, за да не бъдете съдени

Осъждането е изпълнено с несправедливост

- Отче, аз с лекота съдя и осъждам.

- Твоята способност за съждение е дар от Бога, но от нея се ползва дангалакът, който те заставя да осъждаш и грешиш. Затова, докато твоята способност не се очисти и освети, докато не дойде Божественото просвещение, не се доверявай на собственото си мнение. Ако в човека не се е очистила способността за съждение, а той се бърка в чужди работи и съди другите, то постоянно ще пада в осъждане.

- А как може да се освети способността за съждение?

- Нужно е да се очисти. В тебе може да има благо произволение и желание, но ти си уверена, че винаги съдиш правилно. Обаче твоят съд е човешки, светски. Постарай се да се освободиш от човешкото, да придобиеш безкористие, за да дойде божественото просвещение и твоят съд да се превърне в духовен, божествен. Тогава той ще съответства на божественото,а не на човешкото правосъдие, ще бъде в съгласие с Божията любов и милосърдие, а не с човешката логика. Само Бог съди правилно, защото само Той знае сърцата на хората. Ние не познаваме Божия съд и съдим по „външност”, външно, затова осъждаме и несправедливо обвиняваме другите. Нашият човешки съд е най-великата несправедливост. Помниш ли какво е казал Христос: „Не съдете по външност, а съдете с праведен съд.” (Ин 24:7)

Нужно е голямо внимание, ние никога не знаем истинското положение на нещата. Преди много години на Атон живеел благочестив дякон, който в един прекрасен ден оставил манастира и се върнал в света, в родината си. Тогава отците говореха по негов адрес. Но какво се случи? Някой му написал, че неговите сестри още не били устроени и той, страхувайки се, да не се отбият от правия път, им отишъл на помощ. Намерил работа в един завод и живеел още по-аскетично, отколкото в манастира. Веднага след като устроил сестрите си, оставил работата и отново се върнал в манастир. Игуменът, виждайки, че той знае всичко: устав, послушания и т. н., го попитал, къде се е научил. Тогава той открил своето сърце и му разказал всичко. Игуменът съобщил на епископа и той веднага го ръкоположил за свещеник. След това заминал в един далечен манастир, където се подвизавал строго, достигнал святост и помогнал духовно на много хора. А тези, които не знаят как завършило всичко, сигурно и досега го осъждат.

Трябва да сме много внимателни с осъждането! Каква несправедливост нанасяме на ближния, когато го осъждаме! Макар в действителност ние причиняваме несправедливост на себе си, а не на другите, защото Бог се отвръща от нас. Нищо не е толкова ненавистно Богу, колкото осъждането, защото Господ е праведен, а осъждането е изпълнено с несправедливост.



Как стигаме до осъждане

-Отче, защо често падам в осъждане?

- Защото гледаш другите. Любопитстваш и искаш да знаеш, какво прави тази сестра, какво прави другата. Събираш материал, за да има дангалакът с какво да се занимава и да те хвърля в осъждане.

- По-рано аз не забелязвах недостатъците на другите, а сега ги забелязвам и осъждам…

- Сега виждаш недостатъците на другите, защото не виждаш своите собствени.

- Отче, откъде произлизат помислите на осъждането?

- От самомнение, т. е. от гордост и от склонност към самооправдание.

- Отче, а произхожда ли от недостатък на любов?

- И от недостатък на любов има, а също от презрение. Когато в тебе няма любов, то няма и снизходителност към чуждите грешки, ти мислено унижаваш и оскърбяваш другите. След това идва дангалакът и те подтиква към нова грешка, ти виждаш, осъждаш ги отново, а след това започваш да се отнасяш с презрение.

- Отче, понякога сестрата с която работя ме огорчава и аз я осъждам.

- Откъде знаеш с колко дангалаци се бори сестрата в това време? Може да са я нападнали петдесет демони, опитвайки се да я победят, а ти след това да си кажеш: „А, ето каква е”. И когато видят, че ти си я осъдила, то ще дойдат петстотин демона, за да я унизят пред тебе, за да я осъдиш още повече. Например ти можеш да кажеш: „Сестро, не слагай това нещо тук, неговото място е тук”. На следващия ден дангалакът може да направи така, че тя да забрави това, което си и казала и да сложи веща на старото място. Ще направи и още нещо неправилно и ти мислено ще започнеш да говориш: „Нима вчера не и казах, а днес прави същото! Освен това направи и други работи!” Тук ти я осъждаш, не мажеш да се сдържиш, да не кажеш: „Сестро, нима не ти казах да не слагаш това тук? Това е безпорядък. Ти ме изкушаваш със своето поведение!” Това е всичко: дяволът е свършил своята работа! Направил е така ти да я осъдиш и да развалиш отношенията си с нея. А тя, без да знае, че ти си виновна за нейната невнимателност, ще чувства угризения на съвестта за това, че те е смутила и ще падне в скръб. Виждате ли, с какво лукавство работи дангалакът, а ние го слушаме.

За това се постарайте никого да не осъждате, осъждайте само дангалаците, които от ангели са станали демони, и вместо да се покаят, стават все по-лукави и зли и с все сили се стараят да доведат Божиите създания до погибел. Лукавият подбужда хората да правят странни неща и да създават безпорядък и сам внушава на други хора осъждащи помисли, побеждавайки и едните и другите. Но тези, които създават безпорядък, след това чувстват своята вина и се каят, а другите, които осъждат, оправдават себе си, подиграват се и падат така, както е паднал лукавия – от гордост.



Божията благодат си отива от осъждането

-Отче, когато ми идва помисъл против някой, това винаги ли е осъждане?

- Ти не го ли разбираш в момента?

- Понякога го разбирам със закъснение.

- Постарай се да осъзнаваш своето падение колкото може по-бързо и моли за прошка сестрата, която си осъдила, и  Бога, защото осъждането се превръща в препятствие за молитвата. Божията благодат само по себе си си отива от осъждането, и в твоите отношения с Бога се повява хладност. После как ще се молиш? Сърцето се превръща в лед, в камък.

Осъждането и злословието са най-страшните грехове, те са по-силни от всеки друг грях, отдалечават Божията благодат. „Както водата угасява огъня,- казва св. Иоан Лествичник,- така и осъждането угасява Божията благодат”.

- Отче, аз заспивам на утринната служба.

- Може би, ти си осъдила някоя сестра? Ти гледаш на нещата външно и осъждаш другите, след това заспиваш на службата. Когато човек осъжда и не гледа на нещата духовно, се лишава от духовни сили. А когато се лиши от сили, то или го скланя на сън, или на обратно, страда от безсъние.

- Отче, често съгрешавам с чревоугодие.

- Сега трябва да обърнеш цялото си внимание към осъждането. Ако не престанеш да осъждаш, то няма да се освободиш и от чревоугодието. Човек, който осъжда прогонва от себе си Божията благодат, става беззащитен и затова не може да се поправи. Ако не осъзнае своята грешка и не се смири, постоянно ще пада. Но ако разбере и се обърне за помощ към Бога, то благодатта ще се върне.



Ако се занимаваме със себе си няма да осъждаме

-Отче, когато виждам безпорядък на послушанията, осъждам в мислите си.

- Ти следи за порядъка в себе си , а не на чуждия безпорядък. Бъди строга към себе си, а не към другите. Какво си правила днес?

-Обирах праха.

-Изтриваше праха от другите, а от себе си изтри ли го?

-За съжаление от другите.

-Виж, ти ще започнеш да работиш със себе си, когато спреш да се интересуваш от това, какво правят другите. Ако се занимаваш със себе си и спреш да гледаш другите, ще виждаш само собствените си недостатъци. Тогава ти ще се отчаеш от себе си, в добрия смисъл и ще осъждаш само себе си. Ще чувстваш своята греховност и ще се стараеш да се избавиш от своите слабости. След това, когато видиш в другите някаква слабост, ще си казваш  нима аз съм преодоляла своите слабости? Как мога да имам към другите такива претенции? Затова постоянно се занимавай и следи себе си, за да избегнеш скритата гордост, имай самоукорение с разсъждение, за да избегнеш вътрешното осъждане. Така ще се поправиш.

-Отче, авва Исак пише: “Ако обичаш чистотата… влизайки в градината на сърцето си, работи в него, изтребвай в душата си страстите, старай се да не знаеш човешкото зло”. Какво има предвид?
-Има в предвид да се обърнеш към себе си и да работиш над себе си. Как светците са придобили святост? Обърнали са се към себе си  и са виждали само своите собствени страсти. Благодарение на самоосъждането и самоукорението, от душевните им очи е паднала завеса и те са започнали да виждат чисто и дълбоко. Те виждали себе си по- ниско от всички хора, а останалите считали за по-добри. Те виждали собствените си недостатъци големи, а недостатъците на другите малки, защото гледали с очите на душата, а не със земните очи. Затова казвали за себе си: “Аз съм по-лош от всички хора. Душевните им очи се очистили и придобили острота, затова и виждали сламките на своите недостатъци като греди. Ние, макар да имаме недостатъци като греди, ги виждаме като сламчици или въобще не ги виждаме. Разглеждаме другите с микроскоп. Чуждите грехове ни се виждат големи, а собствените не ги виждаме, защото очите на душите ни не са се очистили.

Автор: старецът Паисий
Неиздавания на български “Слова том V, Страсти и добродетели”