Св. Спиридон и беднякът


Веднъж на остров Кипър имало страшна суша, настъпил глад и мор и загинали много хора. Небето се заключило и само втори Илия или подобен на него можел да го отвори със своята молитва (3Царств. 17). Такъв се оказал свети Спиридон, който виждал бедствието, застигнало народа, и бащински скърбял за загиващите от глад. Той се обърнал с усърдна молитва към Бога и небето веднага се покрило с облаци. Излял се обилен дъжд, който не спирал няколко дни. Светият се помолил отново и небесата се прояснили. Земята била напоена обилно, нивите дали богата реколта, градините и лозята се отрупали с плод и по молитвите на Божия угодник след глада настъпило голямо изобилие.
Но след няколко години заради греховете на хората по Божие допущение страната отново била застигната от глад и богатите търговци на хляб се радвали на поскъпването му, защото се запасили със зърно, събрано през плодородните години. Те отворили житниците си и започнали да продават на висока цена. В Тримитунт имало един търговец, който страдал от ненаситна алчност за пари и неутолима страст към наслажденията. Той закупил от различни места много зърно и го докарал с кораби в Тримитунт, но не пожелал да го продава на цената, която по това време се задържала в града. Събрал го в складове, изчаквайки да се увеличи гладът, за да го продаде по-скъпо и да получи голяма печалба. Когато гладът станал почти всеобщ и се усилвал от ден на ден, той започнал да продава зърното си на най-висока цена. Веднъж при него дошъл един беден човек, който се кланял унизено и със сълзи го молел да му окаже милост - да му даде малко хляб, за да не умре от глад заедно с жената и децата си. Но немилосърдният и алчен богаташ не пожелал да стори това и казал:


- Иди и донеси пари - тогава ще купиш каквото поискаш.
Беднякът, изнемогвайки от глад, отишъл при свети Спиридон и с плач му разказал за сиромашията си и за безсърдечието на богатия.
- Не плачи - казал му светецът. - Иди си у дома, защото Светият Дух ми казва, че на сутринта къщата ти ще е пълна с хляб, а богатият ще те моли сам и ще ти го дава даром.
Човекът въздъхнал и си тръгнал. Щом настъпила нощта, по Божието повеление завалял силен дъжд, който наводнил житниците на сребролюбеца и водата отнесла цялото му зърно. Заедно с домашните си той тичал из целия град и умолявал всички да му помогнат, за да не се превърне от богаташ в най-последен бедняк. А бедните хора, като видели зърното, разпиляно по пътя от потоците, започнали да го събират. Събрал си в излишък и онзи бедняк. А богатият видял явното Божие наказание и започнал да го умолява да вземе даром толкова, колкото пожелае.
Така Бог наказал богаташа заради немилосърдието му и по пророчеството на светеца избавил бедния от глад и нищета.

Източник: © Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.