Усмихнете се! Заразно е!


Живеем в трудна епоха, в която не виждаме ясно Божията воля. Тя обаче съществува, тоест има едно движение, което, ако го направиш, след това ще кажеш: “Победих!” Едно успешно движение, но не го знаеш, защото умът ти е помрачен, твоята мисъл е объркана, имаш твоите желания, искания, пристрастявания, фиксации и Бог какво да направи? Как да вложи Своята воля в ума ти и да я засади, след като си засадил толкова много твои неща? Умът ти трябва да се очисти от това, което искаш свръхмерно, да се очисти пейзажът, за да види Бог чиста нивата и да отиде и да засади Своето цвете. И да ти каже: “Аз искам едно, простота искам. Ако направиш така, ще се спасиш.” Ние обаче не искаме да изслушаме Бога, искаме си нашето, да я оплескаме, а след това казваме: “Защо Бог ме остави да се забъркам така?” Ама сега ли се сети за Бога? Създаде 500 проблема, сам ги решава, егоистично: „Така искам, сега искам, настоявам!” И сега Бог ти е виновен? Сега се караш с Бога? Построил си жилищния блок до 5-ия етаж и сега казваш: “Защо Бог позволи и къщата ми пада от земетресение?” Ама почакай –  когато поставяше основите, спомни ли си за Бога? Когато тръгваше в началото, спомни ли са за Бога? Сега ли се сети? Ах, как всичко оплескваш в живота си и след това нямаш смирението да кажеш: “Боже мой, как го направих така, какъв човек съм!…”  А се караш с Бога, прехвърляш отново топката, какво е това нещо? Не можеш да признаеш вината си. Видя ли, не издържаш вината, но трябва. Съществува болка, съществува и избавителна вина, както се казва в една книга за Достоевски – „Избавителната сила на болката в съчиненията на Достоевски”, т.е. да признаеш, че си направил грешки. И когато ги признаеш, ще се смириш.  И когато се смириш, ще поплачеш, а когато поплачеш, какво ще стане? Ще стане това, което става, когато вали -  когато вали, се очиства пейзажът, излизаш на терасата и виждаш пълната със смог Атина чиста и казваш: “Леле, виждам Егина! Как стана така?” Валя дъжд. Голям дъжд.
И когато падне голям дъжд, душата се очиства. Дъждът за душата са сълзите, тоест имаме още път да извървим, за да намерим Божията воля. Трябва да си потрошим главата – за съжаление така става при мнозина, които не разбират, трябва да си потрошим главата, да се смирим, да се поправим, да заплачем, да се покаем, да отидем да се изповядаме и след това да се очисти пейзажът и да видиш  Божията воля. Бог не е виновен, че не виждаш чисто. Съществува Божията воля, тя е много проста. Това, което Господ казва: това прави и ще живееш и ще бъдеш щастлив. Какво да правя? Толкова просто нещо? Да, толкова просто, но ти просто не навеждаш главата си, защото искаш да си вършиш твоето, объркваш се, замайваш се. Просто е. Я си представи твоята глава и мозък – как мозъкът да разбере целия живот, как да реши проблемите, лесно ли е да решиш сам проблема? Ти си замаян и нямаш ясна преценка.

В едно интервю един човек, който в миналото имал нечист дух в себе си, а след това се очистил напълно чрез молитвата на Църквата, заклинателните молитви, св. Причастие и Изповедта, го попитаха: “Как се чувстваш сега?” И той каза – чувствам се така, сякаш облак изчезна от моята глава, от ума ми. Главата ми се очисти. Това е. Когато се очисти главата ти, ще гледаш Бога и ще Го виждаш. Ще отправиш молитва и ще чуеш какво? Неговия отговор, това, което казва. Бог има уста, говори, има уши, слуша, това се казва в Давидовите псалми. Четете Псалтира, много е хубав! В него се казва: нима е възможно Този, Който е създал ушите, да не чува? След като ни е дал уши, Той няма ли? Този, Който ни е дал словото, Сам няма ли слово да ни говори?  Този, Който е дал очите, няма ли очи да ни види? Сега говорим антропоморфично за Бога, но имаме предвид, че Бог не отсъства от нашия живот, просто ние сме глухи, не виждаме ясно, не чуваме правилно, не можем да видим Неговите уста какво говорят, не разбираме. Защото говорим на друг език, не говорим езика на смирението, на простотата, на разумния живот, на скромния живот, на смирения живот. Животът ни е изключително сложен, объркан, болен. Как Бог да се побере  в тези неща?

Бог е толкова несложен, чист, прозрачен, смирен, но умът ти малко да се обърка и губиш Бога. Нужна е голяма простота. Затова старецът Паисий много пъти казвал на хората това нещо – че не можете да ме разберете, говоря ви и не ме разбирате, умът ви е объркан. Един юнак му казал: не е нужно да ми казваш какво да правя, ти ли ще ми кажеш каква е моята воля, сам ще я намеря! Намери я! Можеш ли? Дано можеш. Можеш ли? Да, ще правя каквото аз съм си намислил! Но това, което си намислил, невинаги е полезното за теб – ти може да мислиш, че е нещо добро, а накрая да се окаже нещо зло. Юнакът си тръгнал с неговата компания, но малко по-надолу се загубили по пътя, върнали се обратно при стареца и му казали: “Отче, отиваме към Иверския манастир, ние сме същите, които дойдохме преди малко. Покажи ни пътя!” „Бре, юнаци, вие знаете всичко! Защо питате?” Е, не знаем. И той им казал: “Ако не можеш да намериш къде се намира един манастир, който е на Света Гора, как ще видиш ясно живота си, как ще намериш решение в живота си, където има толкова много проблеми, затруднения, дилеми, въпросителни – не знаеш дали да тръгнеш напред или назад, да стъпиш или да отстъпиш. Видяхте ли? В живота трябва да се научим да питаме.” Така казал старецът Паисий: да се научим да се смиряваме, да навеждаме глава, да се научим да поставяме нашия ум до ума на духовника, до ума на Христос, на Църквата, който е ум на свети хора, който управлява вече хиляди години.

Да се научиш да се смиряваш и да казваш: кажи ми мнението си, отче! Свещеникът не е непогрешим, той не е пророк, ако има някой харизма от Бога, това е друго. Когато един човек има благодатни дарове от Бога, това е друго, но един духовник ще ти каже своето мнение, ще отправи своята молитва, Бог и теб ще те просветли, не си ли кръстен, детенцето ми? Извинявай, на некръстени ли говоря? Не си ли кръстен? Не си ли приел Господа в себе си, не се ли казва: „Всички, които в Христос се кръстихте, в Христос се облякохте”? Нямаш ли в себе си благодатта на Светия Дух?  Не се ли причастяваш? Не се молиш? Добре, следователно и ти не си лишен от благодатта на Светия Дух и Бог ще те просветли, ще ти помогне. Ще попиташ и твоя духовник, ще попиташ и жена си, ще се помолиш, Бог ще ти покаже определени събития в живота и  ще намериш решение на твоите проблеми, дилеми  и въпроси. Само смирение да имаш и Бог ще премахне твоята дилема, това е толкова просто за Него. За Него е много  просто да ти каже какво трябва да правиш. Бог вижда много далеч, тоест ти се подготвяш да купиш една къща и се питаш дали трябва да го направиш, или не. Е, сега, когато говорим, Бог знае дали след 15 години този дом ще се окаже за добро за теб, или изборът ти няма да е удачен. Той го вижда, толкова е лесно да ти каже какво вижда, да ти каже: “Детето Ми, Аз, Който виждам, ти казвам – не напредвай!” Или – напредни! И чувстваш  духовно известие, вътрешна убеденост и напредваш, и не ходиш, клатушкайки се, а казваш: “Това и това ще направя!” И то се оказва за добро.

Всички неща са взаимосвързани и животът ни би бил толкова прост, отморен – ако имахме добра връзка с Бога, тогава бихме разбирали всичко много лесно и просто. Нямаше да ни терзае този живот, щяхме да знаем кога да спрем, кога да говорим, кога да ударим плесница на нашето дете, кога да не му дадем нищо, кога да му дадем целувка. Помисли си детето да ти каже: „Пуших!”, а ти вместо да го удариш, да го погалиш и след това да го видиш, че плаче и ти казва: „Как ме обичаш толкова много? И как ти, който се гневиш, днес ме целуваш? Мене, който ти казвам моя грях – пуша!” Пример ти давам, откъде да знаеш как да кажеш това, откъде да вземеш силата, озарението, да знаеш кога да удариш плесница, кога да целунеш, кога да не говориш, кога да се направиш на невидял, както казва другият – направи се, че не разбираш. Не говори постоянно, остави го, бре, детето ми! И да знаеш  кога да кажеш: „Ела тук! Какво правиш?!…” Но ако е от Бога, няма да стане кавга, а ще го приеме, ще ти каже – извинявай, имаш право, удари ме още веднъж!

Търсим една дума, не че решаваме кръстословици от църковен тип, защото църковният живот не е кръстословица, където трябва да намерим думите, а трябва да намерим опитното преживяване. И тъй, коя е думата, която търсим? Липсва ни разсъдителност. Това е думата и това означава да знам какво ще кажа, кога ще го кажа, как ще го кажа, колко ще го кажа. И къде е границата, когато казваме: “Стига вече! Изприщи ме! Не ме замайвай постоянно! Спри и не пий! Стига вече!” Това е разсъдителността, която ни липсва. Например, твоята съпруга ти казва: толкова дни не прояви любов към мен! Значи ти си нямал разсъдителността, жена ти не е почувствала твоята обич, нежност и любов и не я показваш, нямаш разсъдителността да разбереш, че ѝ липсва любов, нежност и топлина. Защото, за да имаш разсъдителност, трябва да имаш любов. И за да имаш любов, трябва да си човек, изпитал болка, а за да си такъв, трябва да си истинен, автентичен, трябва да третираш правилно проблемите на епохата, на живота, които Господ ти дава – твоето всекидневие. Виждате как едното се преплита с другото – болка, смирение, сълзи, молитва, любов, разсъдителност, всичко се преплита. Следователно, какво правим? Това правим – слушаме малко думи.

Добре, днес се отклоних малко, но беше една малка стъпка, за да може  душата ти да се закваси, малко оттук, малко оттам,  ще се помолиш, ще отидеш на църква – това не е нещо отделно, не е само лъжичката от сребърния сервиз, внимавай! Църквата не означава само лъжичката, върху която има  някаква гравюра, а всичко е в комплект, ще вземеш целия сервиз, ще живееш в Църквата, за да преживееш всичко в нея. Някой обаче казва:”Направиха ми магия и идвам в Църквата! Избавих се, тръгвам си, хайде, чао! Ще започна пак стария си живот!” Господ не иска това, това не е Христов живот, това не е ерос, любов, а експлоатация и користолюбие. Трябва да бъдеш благороден, да живееш в Христос и да казваш: “Господи, за Теб и с Теб ще живея!” Както ми писа един ден: “За малко почувствах Христос в живота си, а след това Го вложих много силно в мен!” Колко хубав израз – да вложиш силно Христос в живота си, да вложиш целия си живот в Христос, да засадиш живота си в сърцето на Христос. Я си представи твоят живот да бъде засаден в Христовото сърце – и това е ставало, когато си бил кръстен, това е станало, засадихме се и влязохме в Святото Тяло Господне… Ти си  част от Тялото Христово. Ако разбереш това, ще се подлудиш, а именно, че твоят живот е в Неговия живот. Решението на твоя проблем е вътре в Христос, Той мисли за него, занимава се с него. Дай живота си на Христос, целия си живот, дай детето си на Христос, мъжа си, жена си, работата си. Влез в Христос, постави Христос в себе си и направи всичко Христос! :)

Не знам дали разбираш това, което ти казвам. Ако не го разбираш, не прéчи, в даден момент ще разбереш. И ако не разбираш с ума си – може да го живееш и да не го разбираш, има много хора, които живеят Христос и не разбират това, което казваме, т.е. като думи и формулировки, но имат опитно смирение, но не знаят да говорят за смирение, какво е това и как се обяснява. Те обаче живеят смирението. Някой друг ги ощетява, а те не го съдят, хули ги и те се смиряват, молят се, обичат го, прощават му, обаждат му се по телефона и му казват: за много години! Този, който преди няколко дена ги е наругал. Видя ли, не знаят смирението, а го живеят и не слагат табелата, която ние слагаме и казваме: аз съм християнин! Те са християни и не го знаят. Това не е ли хубаво? То какво показва?  Показва, че Христос е излязъл по улиците и събира хората. Това показва. Разбра ли го? Много е хубаво. Защото аз не излизам по пътищата да събирам хората, аз съм изряден поп. Не знам дали ти излизаш по пътищата да събираш хората, но Христос, Който не е „изряден”, нашият Господ е смирен, свят,  благороден по етос. И именно това Негово благородство го кара да не се чувства неприятно, ходейки по пътищата на нашия живот, замърсявайки нозете Си в прахта на света и да отива по домовете на грешниците, на злите, на нямащите връзка с Бога и да обича всички тях, да влиза там, където аз не влизам, за да не се замърся. Там, където ти не влизаш, защото си благоприличен, добър – там обаче влиза Христос. Колко хубаво нещо! За Господ е много хубаво, за нас е срам, защото ние сме Христовите ръце, ние не би трябвало да оставим нито един човек без връзка с Бога, нашият живот наистина да бъде християнски, да накараме другите да се замислят и да ни кажат: “Бре, приятелю, какъв си такъв? Какво имам? Какъв съм? Колко хубав човек си станал!” И когато говориш и му кажеш твоята тайна – то по-скоро не е нужно да му я казваш, а той да я вижда, разбира я и те пита: “Да не би да си църковен човек?” Той го усеща. Не е нужно да го казваш, на челото ти пише „Иисусе мой, обичам Те!” И братът, който те гледа, чувства това.

Сега аз говоря и ти питаш какво правим? Ти правиш, защото си на въртележката на живота и страдаш, и търчиш, имаш твоите мъки, видял си изследванията и са ти открили някаква болест, отиваш в болницата, или са ти правили операции, или имаш твоите деца… Колко деца имаш? Много – 4-5. Има много майки, които живеят това, което казваме и имат Христос в своето сърце, в своето всекидневие, в живота си. И ти също вземаш Христовия кръст и чувстваш Господ в своето безчадие, защото нямаш дете, но това какво е? Не е ли за Господа? Не проявяваш ли търпение заради Господа? Той не те ли държи и по този начин да имаш сили да издържаш и да кажеш: “Господи мой, заради любовта към Теб приемам това, което ми дадеш Ти, обичам Те! Само ми дай търпение!”

И тъй, винаги ходи на църква, защото там е Този, за Когото ти говоря сега. Там е Христос – в който и храм да отидеш, с врявата, с микрофоните, в който и да е храм, Христос съществува в св. Литургия. Ходи, дори и нищо да не разбираш, не прéчи. Господ ще те доближи по тайнствен начин, ще схванеш някоя дума, ще стане нещо в твоето сърце – с Църквата, с молитвата, с Акатиста към Света Богородица, с непрестанната молитва „Господи, Иисусе Христе, помилуй ме!”

Усмихнете се, заразно е! Ако нямате желание да се усмихнете, погледнете някоя икона на Света Богородица, целунете нейната ръка, нозете на Господа и се усмихнете след това. Защото, когато казваш: „Радвай се, Невесто неневестна!”, тя ти дава радост и ти казва: „Радвай се и ти, детето ми!” Ти ѝ казваш: “Аз съм грешен, Пресвета Богородице! Как да се усмихна?” А тя ти казва: “Радвай се и ти, детето ми, защото Аз съм Тази, чрез Която дойде избавлението в света, Която умолява праведния Съдия и чрез Която се опрощават съгрешенията на мнозина!” и всичко друго, което се казва в Богородичния Акатист. Прочетете го, за да си доставите радост!

Автор: архим. Андрей (Конанос)
Превод от гръцки