Атеизмът е психично разстройство



Атеизмът е психично разстройство, той е ужасна болест на душата, която е трудно да се излекува. Атеизмът е страст, която сурово потиска всеки, когото е сграбчила. Той крие изобилни нещастия за своя пленник, който става вреден не само за себе си, но и за тези, които влизат в контакт с него.

Атеизмът отрича съществуването на Бог. Той отрича, че има божествен Създател на вселената. Той отрича Божието провидение, Неговата мъдрост, Неговата доброта и като цяло – Неговите божествени качества. Атеизмът учи на лъжа своите последователи и измисля фалшиви теории, касаещи създаването на вселената. Той изповядва като Пития, седнала на триножника1, че творението е резултат на случайност, че то се запазва чрез безцелни,  произволни взаимодействия, че величието му се разкрива от само себе си с течение на времето. И че хармонията, грацията и красотата, които се виждат в природата, са свойства на природните закони. Атеизмът отнема от Бога, Когото отрича, Неговите божествени качества и вместо това приписва тях и Неговите творчески сили на безжизнената и немощна материя. Атеизмът смело  прокламира, че материята е причина за всички неща и я обожествява с цел да отрече съществуването на по-висше Същество, на върховен, творчески Дух, Който се грижи и поддържа всичко.

Поради безверието материята става единственото реално съществуващо нещо, докато духът става несъществуващ. За атеизма духът и душата са егоистични изобретения на човека, измислени за да задоволят неговото тщеславие. Атеизмът отрича човешката духовна природа. Той сваля човека от благородната висота, където той е бил поставен от силата и милостта на Твореца и го принизява до ранга на лишените от разум животни, които атеизмът приема за прародители на неговото изтъкнато и благородно потекло. Атеизмът върши всичко това, за да свидетелства в полза на думите от Псалтира: „Човек, който е в почит и е неразумен, е подобен на животните, които загиват.“ (Пс. 48:20)

Атеизмът отнема вярата, надеждата и любовта от света, тези източници, даряващи живот и истинско щастие на човека. Той премахва Божията правда от света и отрича съществуването на Божието провидение и помощ. Атеизмът приема законите, които съществуват в природата, но отрича Бога, Който е определил тези закони. Атеизмът се стреми да води човека към измислено щастие, но го изоставя в средата на нищото, в долината на риданието: лишен от всички божествени блага, изоставен от утешение свише, изпразнен от духовна сила, ограбен от силата на моралните добродетели и оголен от единствените необходими неща на земята – вярата, надеждата и любовта.

Атеизмът осъжда горкия човек на гибел и го оставя сам като жертва сред трудностите на живота. Премахвайки любовта  в човека, атеизмът последователно го лишава от любовта към другите, изолира го от семейството му, от близките и приятелите му. Атеизмът измества всяка надежда за по-добро бъдеще и я замества с отчаяние.

Атеизмът е ужасен! Той е най-лошата от всички духовни болести!
--------------------------------------------------------------------------
[1]Триножникът е бил бронзов олтар в Делфи, Древна Гърция, на който жрицата на Аполон на име Пития сядала, за да изрече предсказанията си.

Превод от английски
Източник: http://www.johnsanidopoulos.com/