ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПОСЛАНИЕ в деня на св. Климент Охридски и по повод 1100-годишнината от блаженото му успение


Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

През настоящата 2016 година от спасителното Рождество по плът на нашия Господ Иисус Христос Православната ни църква отбеляза нови светли годишнини, свързани със знакови за нейното минало и настояще исторически събития и дейци. Специално място сред тях заема 1100-годишнината от блаженото успение на всебългарския светец и чудотворец Климент ­ ученика на светите братя Кирил и Методий и първия, исторически засвидетелстван епископ, който е проповядвал Христовото благовестие на нашия роден български език.

В личността на свети Климент Охридски признателна България, начело със своята Православна църква, винаги е почитала не само Божия угодник и изряден подвижник на благочестието, просиял в монашеския подвиг, в светостта и чудотворството. В святата му личност във всички тези единадесет столетия православният ни народ с благодарност е почитал още и учителя, обучил хиляди свои последователи ­ книжовници и клирици на младата ни Църква, и основателя на цяла българска книжовна школа ­ Охридската, и книжовника, плод от чието дело е обогатяването на младата ни тогавашна писменост с огромна за времето си по обем авторска и преводна църковна литература, и основателя на българското образование въобще, поради което и първият наш университет от ново време справедливо и с достойнство носи и досега светото му име.

Мащабите на делото на свети Климент са толкова колосални, че стореното от него отдавна е приравнено от Църквата с истински равноапостолен подвиг сред приелите във втората половина на Деветото столетие християнската вяра българи и славяни. Избран лично от св. Братя за техен ученик и приемник на делото им, приел дара на свещенството, той е истински оценен и получава възможността да разгърне целия си потенциал от един друг равноапостолен мъж от славното ни минало, светия наш цар и покръстител Борис-Михаил, който му предоставя всичко необходимо за нуждите на неговата архипастирска и църковно-просветителска работа. Възможност, от която свети Климент щедро се възползва и за която като верен Христов ученик се отплаща със стократен плод (Йо¬ан. 15:1-16), оползотворявайки я за духовния и културен напредък, за доброто и благопреуспяването на своите братя по вяра и род.

И ето, че и днес, единадесет столетия по-късно, плодовете от делото на Охридския светец и чудотворец продължават да се преумножават. Ето, че и днес свето-Климентви ученици продължават усърдно да се трудят на нивата на българската просвета и култура и да разширяват и задълбочават започнатото от него, а признателният ни народ все така поднася венци пред светия му образ и свято пази заветите му, защото винаги ще помни монаха и епископа, учителя и книжовника, пастира и светеца, благодарение на когото още в далечните дни му бяха отворени вратите към съкровищницата на Божието слово, към светлината на Евангелието и цялата православна духовна мъдрост, от която и сам той черпеше с шепи, за да напои духовно поверения му свише Господен виноград. И по този начин да положи здравите основи на възрастването на православния ни народ към онези висоти на културата и духа, до които може да въздига само принадлежността към Църквата Христова ­ към общността на ония, които познават Господа, които слушат Неговия глас и които във всички свои намерения и решения, чувства, мисли и действия се ръководят от Неговата свята и божествена воля.

Причината за преуспяването на делото на св. Климент беше здравата основа на това дело. Защото граденото от него ­ по съвета на Самия Господ ­ се градеше върху камък и скала, върху скалата на Божието слово. Затова делото му пребъдва и до днес. Затова и днес Охридският светец и чудотворец може ­ заедно с апостол Павел ­ да каже: “Подадената ми от Бога благодат, аз, като мъдър първостроител, положих основа, а друг зида върху нея” (1 Кор. 3:10). Затова и неговият прочут приемник по катедра, блаженият Охридски Български архиепископ Теофилакт някога го бе нарекъл “нов Павел за новите коринтяни ­ българите” (Пространно житие на св. Климент, ХХII, 66). Защото сградата на родната ни света Църква и на църковната ни писменост и култура свети Климент бе иззидал не върху пясък, а върху единствено здравата основа, “която е Иисус Христос” (1 Кор. 3:11). Затова тази сграда продължава да се извисява и днес, хиляда и сто години по-късно, неизменно възраствайки към заповяданото ни от Господа съвършенство.

Възлюбени, нека в този празничен ден отново отдадем дължимото на този дивен Божи светец и чудотворец, и истински гигант на православния български дух, като отбележим паметта му не само с думи на почит и благодарност, но и с дела, достойни за свето-Климентови ученици. Нека във времето, в което живеем, и при обстоятелствата, в които Бог ни е поставил, да стоим твърдо и неотклонно в светата православна вяра и да пазим свято заветите на свети Климент и на нашите предци, просияли във вяра и благочестие, отдали живот и сили за духовния и културен напредък на христолюбивия ни народ ­ на неговата Православна църква и на неговата богохранима държава!

По молитвите на св. Климент Охридски Бог да дарува мирни и благословени дни и години на православния ни народ, да го пази и укрепва в изпитанията и във всяко негово добро и полезно дело и начинание!

Божията любов и Неговата велика милост да бъдат с всички нас!

Честит и благословен празник!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД 
† НЕОФИТ ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† Врачански митрополит КАЛИНИК

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ

† Видински митрополит ДОМЕТИАН

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ

† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ,

наместник на овакантения Старозагорски митрополитски престол

† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН

† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ

† Русенски митрополит НАУМ

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

Забележка: По решение на Св. Синод това послание да се прочете от църковния амвон след св. Литургия на 27 ноември 2016 г. (неделя).