Гледай в душите на хората, а не как са облечени


Господ казва – възлюби ближния си като себе си (Мат. 25:39). Тоест, обичай другия и разбери другия, както обичаш и разбираш себе си. Обичаме ли себе си? Да обичам себе си не означава, че един час се глася пред огледалото – нямам предвид това,-  а че уважавам и ценя себе си, грижа се за себе си. Моето аз не е за хвърляне на боклука, защото Бог обича моето аз. Това, което Бог обича, трябва и аз да го обикна и да го разбера – душата ми, нуждите ми, желанията ми, характера ми. Няма да обикна моя егоизъм, но ще се опитам да разбера какво крие. Като човек обаче ще обичам себе си, ще обичам душата си, затова и се грижа за нея, затова и ходя на църква, за да помогна на себе си. Това ще рече – обичам и разбирам себе си.

Във всеки случай разбирането е нашето истинно, правилно поведение. Нашите души се обичат и разбират помежду си. Но от малки деца сме израснали с различни съвети, които са отправяли към нашия ум и са ни казвали – този е добър, този е лош, там да говориш, там да не говориш, това са лукави хора, това са лоши хора, тези са добри… Когато слушаме това много пъти, умът ни започва да поставя хората в категории и не можем да обичаме, както обичахме като малки деца. Тогава всички разбирахме, всички прегръщахме. И виждаш, че в малкото дете няма нито лукавство, нито дистанция. Ако две братчета се скарат, то след половин час вече играят отново, обичат се. Забравили са всичко, макар че преди малко едното е ударило другото и от това му е потекла кръв от носа. Но сега е забравило това. Душата му не таи злоба.


Обаче колкото расте, умът се изпълва със страсти. Там е проблемът – в ума ни. Започваме да не разбираме другите до нас, а да ги поставяме в шаблони, да им поставяме табели, етикети и едни ценим, а за други се затваряме и не ги обичаме. „Обичам” повечето пъти означава – имам нужда от тебе, контролирам те. Така правим ние. Обичам някого, защото ми помага. Показах малко любов към един човек и той ми каза: „Ела, отче, кажи какво искаш. Да ти свърша някаква услуга? Да те закарам някъде?” „Защо казваш това?” „Обикновено, когато ме обичат в живота, нещо искат!” Става така, че обичаш, само когато търсиш финансова или някаква друга изгода от ближния. Любовта съществува заради любовта и това е красотата на душата. Без, естествено, да означава, че не печелиш и други неща. Няма някой, който да обича, без да получава нещо в замяна. Сам Христос ни е казал – почитай баща си и майка си, за да живееш дълги години, за да върви добре животът ти. За да върви добре животът ти, обичай баща си и майка си, т.е. – пак имаш определена подбуда.

Любовта от само себе си обаче крие голяма красота и изпълва душата ни. Но има някои човеци в нашия живот, които ни е трудно да възлюбим и разберем. Има мнозина, които са различни от нас по отношение на мислене, характер, изражение – това, което наричаме манталитет, който всеки има. Виждаме хора, с които не си пасваме много и веднага казваме – с него не мога да имам много общо, не го искам! А светците казват, че колкото напредваш духовно, белег за твоето духовно напредване е да можеш да прегърнеш все повече хора, най-малкото в сърцето и ума си. Не казах да ги отведеш у вас, да ядете заедно, да им слагаш маса, а сърцето ти да не лепи етикети върху хората, да не ги поставя в разни категории и да не ги отхвърля. Когато преуспявам и напредвам духовно, обичам целия Адам. Христос е спасил целия Адам и целият Адам е целият свят, т.е.  – всички хора. Когато съм духовен човек, постепенно разбирам хората с различни характери и гледам в душите им, не гледам дрехите, не гледам с какво са облечени, какво говорят, какъв е външният им вид, а търся душите им и обичам всички. Не разпределям хората по групи.

Затрудняваме се да обикнем другите, които имат различни идеи от нас. Веднъж на една маса един човек ми каза:

– Днес на тази маса ще имаме проблем – там беше негов роднина, който не вярва много в Бога. –-Ти , отче, ще имаш проблем.

–  Защо да имам проблем?

–  Защото той не вярва в Бога!

–  Нищо че не вярва в Бога!

–  И сега какво ще правим, какво ще дискутираме?

–  Няма да дискутираме – трябва ли да дискутираме с него и да се скараме? Ще ядем, ще пием, ще кажем други неща – как върви работата ти, какво правят децата ти, не е нужно да намираме поводи, за да се скараме, понеже другият не е съгласен с мен…

Не прѐчи. Тоест – не е нужно нещо да става повод за напрежение и сблъсък с хората. Нямат ли и те болка в живота си, нямат ли деца, които се затрудняват в уроците, няма ли някой болен в семейството им? Е, ще намерим допирни точки. Ще говорим за Бога, без да разбират, че говорим за Бога. Няма да говорим като на проповед, а ако разбереш другия, ще видиш, че и той има своята болка, своите проблеми и мъки. Така ще го разбера.

Аз нямам проблем – негово право е да не вярва в Бога. Бог го обича и му дава живот. А защо аз да го отхвърлям? Или аз не съм почувствал сигурност в мене за вярата и ме дразни това, че другите не вярват? Когато вярваш и живееш това, в което вярваш, не те интересува дали другите са съгласни с тебе. Това е тяхно право и свобода. Не съм съгласен някой да не вярва, но не мога и да го насилвам да вярва.

Днес дойдохте тук, защото искахте да дойдете. Който не е искал, не е дошъл и никой не го закача. Това означава – любов и разбиране на всички хора. И много пъти тези, които не са съгласни с нас и имат различни мнения, в определени ситуации мислят по-правилно от нас. Помисли си – сега не говорим за Бога, но може и за Бога – да не би детето ти, за което казваш, че не вярва в Бога, когато го разбереш, да се окаже, че вярва в по-правилен бог от твоя? Детето може да казва – не вярвам в Бога, и да има предвид – не вярвам в бога на майка ми, който в неговия ум е свързан с наказание, караница, мъст, строгост. Бог не е такъв. И добре прави детето, че не вярва. Ако го разбереш, ще видиш, че има какво да научиш дори от детето си, което не е съгласно с теб в един или друг момент. Но, за да направиш това, трябва да разбереш детето си, да вникнеш в него и за да стане това, трябва да си гъвкав. Което означава – да не се инатиш в своето мнение, че “аз зная всичко, мене няма нужда да ме учиш, аз поучавам, а не бивам поучаван!”

Автор : архимандрит Андрей Конанос
превод от гръцки