Музикоучители-певци представени в книга

200-годишнината от реформата на Тримата учители в областта на невмената нотация е дала повод на г-н Ивайло Борисов да публикува книга, посветена на православните музикоучители[1]. Чест прави на автора, че със своето издание не само отбелязва това голямо събитие, но и поставя специален акцент върху българския принос в усвояването на реформата. Добре известен факт е, че реформата е дело на трима гръцки музикоучители - Хурмузий Книгохранител, Хрисант от Мадит и Григорий Византиец, наречени по-късно от своите сънародници "благодетели на нацията". Самата реформа не е имала никакъв националистически подтекст - тя е била отправена към всички православни християни, които са ползвали невмения нотопис. Българските музикоучители от началото на XIX век веднага са оценили значението на т. нар. "нов метод" и ползата, която той има за нашата музика. През 1816 г. в Рилския манастир е въведена новата невмена система и е започнало нейното приспособяване към спецификата на църковнославянския език. През следващите години реформираната невмена нотация се разпространява по българските земи, навлиза в нашите църкви и училища, съдействайки за усвояването на нова, по-висока музикална култура.  Така възрожденските ни предци заедно с музикоучители от Гърция и Румъния стават непосредствени продължители на делото на тримата бележити реформатори на невменото писмо.

Книгата съдържа 45 кратки очерка за изтъкнати православни музикоучители-певци. Напълно логично ударението е поставено върху деятелите на реформата от XIX век. Същевременно в изданието са включени очерци както за техни предшественици, така и за продължителите на делото им през ХХ век. По този начин е очертана една широка панорама на развитието на православната музика, започваща от времето на светите Роман Сладкопевец и Йоан Дамаскин и завършваща почти до наши дни. Авторът се е постарал да представи не само добре познати имена като преп. Йоан Кукузел, Петър Лампадарий Пелопонески, йером. Неофит Рилски, но и такива, които у нас са по-малко известни - като протопсалтите на Вселенската патриаршия Трасивул Станица и Димитър Сурландзис. В книгата откриваме ценна информация за църковнопевческата дейност на личности като Сава Доброплодни и Наум Миладинов - брат на известните възрожденски просветители Димитър и Константин Миладинови. Откроен е приносът на Антон Пан - българина, който има много голяма заслуга за усвояването на реформираната невмена нотация в Румъния. Представени са заслугите в областта на богослужебната музика на Макариополски епископ д-р Николай (Кожухаров) и на други музикоучители от ХХ век.

Авторът на книгата Ивайло Борисов е възпитаник на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" и на Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", където се дипломира с магистърска степен по богословие в магистърската програма "Литургия и музика" под ръководството на отец дякон доц. д-р Иван Иванов. В момента е псалт в столичния храм "Св. Дух" в квартал "Надежда". Книгата е публикувана с благословението на Софийска света митрополия под редакцията на г-н Андрей Касабов и с предговор от протойерей Кирил Попов. Изданието е осъществено с любезната помощ на Дирекция "Култура" при Столична община.

В увода към книгата авторът цитира възгледа на прот. Георги Флоровски за историята: "Крайната цел на изучаването на историята не е в това да се установят обективни факти като дати, места на действия, числа, имена и други. Всичко това е само една необходима подготовка. Крайната цел е срещата с живи хора". Именно срещата с вечно живите бележити музикоучители придава особена стойност на изданието и го прави ценно пособие за всеки, който има отношение към православната църковна музика.
------------------------------------------------------------------------------
[1] Борисов, Ивайло. Изтъкнати музикоучители-певци на източното православно пеене. София: Издателство "Изкуство", 2014.

Източник: dveri.bg