За общуването с другите



- Отче, вчера ни казахте, че чувствате всички хора, които идваха при вас през последните дни, като братя. Какво е духовното родство?

- Ние сме братя по плът с всички хора. Всички сме братя и всички сме Божии раби. А още повече ние, вярващите, сме Божии чеда по благодат, изкупени с божествената Кръв на нашия Христос. В духовния живот имаме родство по плът от Адам и по дух – от Христа. Онези, които живеят духовно, чувстват това духовно родство помежду си. Мислят по един начин, имат същите стремежи, същите цели. А ако имат една сестра по плът, която живее свой си живот по светски, няма да чувстват никакво духовно родство с нея.

- Може ли духовното родство да се разруши?

- Когато единият спре да живее духовно, престава родството му с другия, който живее духовно. Сам се отделя, никой не го пъди. Както и ако някой живее по Бога, се приближава до Него. Когато се отдалечава от живота по Бога, отдалечава се и от Бога. Не Бог го пъди, а човекът сам се отдалечава от Бога. И както Божията благодат е сила, която действа от разстояние и може да се предава от един човек на друг, така и лукавата дяволска енергия е сила, която действа от разстояние и се предава. Ако например двама души имат добро духовно състояние и единият мисли за другия, между тях се установява духовно съединение и единият предава на другия някаква божествена сила. И ако двама души живеят греховно и имат помежду си някакво общение, единият може да приема от другия бесовски влияния, подобно на телеграма.


- Отче, когато има такова бесовско общение между двама души, ако единият се промени положително, това помага ли на другия?

- Да. Той не получава отговор, тъй като онзи не вдига “слушалката”. Контактът прекъсва и вече няма връзка. Когато човек не получи отговор, може да се замисли и ако желае, ще получи полза.

- Когато общуваме с някого, който има страсти, но те не ни вредят, оказваме ли влияние върху характера му?

- Когато имаме добро духовно състояние, святост, оказваме силно влияние, защото действа Божията благодат и събратът ни получава полза. Когато търпим брата си с любов, той чувства това. Както и ако имаме злоба, дори и да не я проявяваме, той я чувства. Душата предава това, което има в себе си. Страстната предава страсти, раздразнителната – раздразнение, гневливата – гняв. А ако в душата има божествени дарования, тя ще предава божествени дарования.

- Значи, ако някой общува с добродетелни хора, получава полза?

- Разбира се, че получава. Ако отидеш в някоя килия, където постоянно кадят тамян, като си тръгнеш, ще миришеш на тамян. Ако отидеш в някой обор, ще поемеш миризмата на обора. Ако отидеш в една светска къща, като си тръгнеш, ще миришеш със светски миризми. По време на окупацията имахме пет декара пъпеши от различни сортове – американски от земеделското училище, които раждаха бели и големи пъпеши, много сладки, а имахме също и от местния сорт. Ако се случеше до американските пъпеши да има насадени тикви, намаляваше сладостта на пъпеша и се предаваше на тиквата. Тиквата ставаше по-сладка, а пъпешът – по-безвкусен. Това се получава при опрашването, което правят пчелите, прехвръквайки от цвят на цвят. Ако видиш пъпеш с голям пъп, да знаеш, че е израсъл близо до тиква. Ако се случи пъпеш от местния сорт до някой хубав пъпеш, тогава пак ще вземе от сладостта му. Хубавият сорт ще изгуби от сладостта, но поне тя ще иде на друг пъпеш. Но ако до хубавия пъпеш има тиква, тя ще стане сладка и ако я готвиш за ядене, ще е нужна една шепа сол. Пъпешът губи, а и тиквата няма полза. А ако е пъпеш, тогава хубавият сорт губи, но другият става по-сладък.

Искам да кажа това, че ако някой християнин, който не е много напреднал, се намира до един духовно преуспял човек, тогава вторият може малко да се умори, да бъде малко ощетен, но първият получава полза. Обаче ако някой светски човек, който не вярва, се намира до един духовен човек, трудът и времето, които ще отдели духовният човек за него, ще отидат напразно. Най-много светският човек да се трогне от някои духовни думи на другия, но да ги разтълкува по светски. Т.е. ще ги възприеме по светски и няма да получи полза. Ще стане една по-сладка… тиква.

Автор: Старецът Паисий
Из “Духовно пробуждане: Слова Том 2″  Славянобългарски манастир, СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”