За науката и религията

„Когато ние изследваме съвременната наука като развита от учени като Ламарк и Дарвин, ние виждаме антитезата и аз бих казал пълното несъгласие, което съществува между науката и религията, на теми, които засягат най-основните проблеми на съществуването и знанието. По тази причина просветеният ум не може да приеме едновременно едната и другата и трябва да избира между религията и науката“.

Известният германски зоолог Ернст Хекел (1834 – 1919), който беше верен последовател на Дарвин, написал тези думи в книгата си „Загадката на Вселената“, която имала голяма популярност и както изглежда, доказала, че вярата е нещо абсурдно. Хекел казва, че всеки просветен човек трябва да избира между науката и религията и трябва да следва или едната, или другата. Той считал, че е необходимо такъв (просветен) човек да отхвърли религията, защото логично разсъждаващ човек не може да отхвърли науката.
Наистина, необходимо ли е това? Не, изобщо не, защото ние знаем, че много и велики учени са били в същото време дълбоко вярващи. Например, такъв е бил полският астроном Коперник, който положил основите на цялата съвременна астрономия. Коперник бил не само вярващ, но бил също и духовник. Друг велик учен, Нютон, винаги когато споменавал думата Бог, свалял своята шапка. Той бил силно вярващ човек. Великият бактериолог на нашето време и почти наш съвременник, Пастьор, който поставил основите на съвременната бактериология, започвал всяка своя научна работа с молитва към Бог. Преди около десет години почина друг велик учен, който беше наш сънародник, психологът Павлов, който беше откривателят на новата психология на мозъка. Той също беше дълбоко вярващ. Следователно, би ли дръзнал Хекел да твърди, че тези мъже не са имали просветени умове, защото са вярвали в Бог?
И така, какво се случва сега? Защо дори днес има учени, професори в университети, които аз лично познавам и които са изключително силно вярващи. Защо не всички учени отричат религията, но само тези, които мислят като Хекел? Защото тези хора вярват само в материалното и отричат духовния свят, те не вярват в живота след смъртта, те не приемат безсмъртието на душата и, разбира се, те не приемат възкресението от смъртта. Те казват, че науката е способна на всичко, че няма тайна в природата, която науката не може да открие. Какво можем ние да отговорим на това?
Ние ще им отговорим по този начин. Вие сте напълно прави. Ние не можем да ограничим човешкия мозък, който проучва природата. Ние знаем, че днес науката познава само част от нещата които ние имаме в природата. Ние също разбираме, че възможностите на науката са големи. В това те са прави и ние не се съмняваме в това. Тогава в какво се съмняваме ние? Защо ние не отхвърляме религията  както те правят и не я считаме за противоположна на научното знание?
Защото ние вярваме от цялото си сърце, че има духовен свят. Ние сме сигурни, че освен материалния свят има още безкраен и несравнимо по-висш духовен свят. Ние вярваме в съществуването на духовни същества, които имат по-висок интелект, отколкото ние хората. Ние дълбоко вярваме, че над духовния  и над материалния свят стои Велик и Всемогъщ Бог.
Това, в което се съмняваме, е правото на науката да изследва със своите методи духовния свят. Защото духовният свят не може да бъде изследван с методите за изследване на материалния свят. Такива методи са напълно неподходящи за изследване на духовния свят.
Как ние знаем, че има духовен свят? Кой ни е казал, че той съществува? Ако сме питани от хора, които не вярват в Божественото Откровение, ние трябва да им отговорим това: „Нашите сърца ни казват това“. Защото има два начина за човека да знае нещо, първият от които е посочен от Хекел и който е използван от науката за изучаване на материалния свят. Има обаче друг начин, който е непознат за науката и за който тя не иска да знае. Това е знание чрез сърцето. Нашето сърце не е само централен орган на нашата кръвоносна система, то е орган с който ние познаваме отвъдния свят и получаваме най-висше знание. То е орган, който ни дава способност да комуникираме с Бог и с духовния свят. Само в това ние сме несъгласни с науката.
Оценявайки големите успехи и достижения на науката ние не се съмняваме изобщо в нейната голяма значимост и не ограничаваме научното знание. Ние само казваме на учените: „Вие не сте способни със своите методи да изследвате духовния свят, ние обаче можем със своите сърца“.
Има много необясними феномени, които засягат духовния свят и които са реални (както са някои видове материални феномени). Следователно има феномени, които науката никога не ще може да обясни, защото не използва подходящите методи.
Нека науката обясни как пророците пророкуват за идването на Месия и всички тези пророчества се изпълват. Може ли науката да ни каже как великият пророк Исаия, около 700 години преди раждането на Христос, предсказва най-важните моменти от живота на Спасителя, поради което е бил наречен евангелист на Стария Завет? Може ли тя да обясни пророческата благодат, притежавана от светците, и да ни каже с какви физични методи светците наследяват тази благодат и как те са можели да проникнат в сърцето и да прочетат мислите на човек, който те за първи път са срещали? Те са виждали човек  за първи път и са го наричали по име. Без да чакат посетителят да ги попита, те са отговаряли на въпросите, което го тревожат.
Ако те могат, позволете им да обяснят това на нас. Нека обяснят с какъв метод светците са предсказвали  големите исторически събития, които са се изпълвали с акуратна точност, точно така, както са били пророкувани. Оставете ги да обяснят посещенията в този свят от отвъдното и как мъртви се явяват на живите.
Те никога няма да могат да обяснят това на нас, защото те са твърде далеч от основата на религията – от вярата. Ако четете книги на учени, които се опитват да реконструират религията, вие ще видите колко повърхностно гледат те на нещата. Те не разбират същността на религията, но въпреки това я критикуват. Тяхната критика не докосва същината на вярата, тъй като те са неспособни да разберат видовете и изразите на религиозно чувство. Същността на религията остава неразбрана от тях. Защо? Защото Господ Иисус Христос казва: „Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил“(Йоан 6:44).
Следователно необходимо е ние да бъдем привлечени от Небесния Отец и също необходимо е благодатта на Светия Дух да просвети нашите умове и сърца. По този начин Бог пребивава в умовете и сърцата ни и само тези, които са се оказали достойни да получат дара на Светия Дух и в чиито сърца живеят Христос и Неговия Отец, само те разбират същността на вярата. Останалите, тези, които са извън вярата, те не могат да разберат нищо.
Нека чуем критиката срещу Хекел от френския философ Емил Боутрокс (1845 – 1921). Боутрокс казва: „Критиката на Хекел засяга много повече начините, отколкото същността (на религията,б.п.), която той изследва от такава материалистична и ограничена гледна точка, че тя категорично не може да бъде приета от религиозните хора. По този начин критиката на религията от Хекел не може да бъде отнесена дори до един от принципите, които се съдържат в религията“.
Такова е следователно нашето мнение относно книгата на Хекел „Загадката на Вселената“, която и до днес се счита за „Библия“ от тези, които критикуват и отричат религията, намирайки я за нещо противоположно на науката. Виждате ли колко бедни и дори неприлични аргументи те използват? Не се скандализирайте когато чувате какво казват те за религията, тъй като те не могат да разберат нейната същност. Вие хората, които може би нямате голяма връзка с науката и не знаете много за философията, винаги помнете най-основното правило, което било добре познато на първите християни. Те считали за беден човека, който знае всички науки, но не познава Бога. От друга страна, те считали благословен този човек, който знае Бога, дори и когато не знае абсолютно нищо за световните неща.
Пазете тази истина като най-драгоценното съкровище в своите сърца, вървете направо без да поглеждате наляво или надясно! Нека не се тревожим от това, което чуваме срещу религията, и да следваме вярната посока! Нека се уповаваме на нашата вяра, която е вечна и неоспорима истина! Амин!

Автор : св. Лука (Войно-Ясенецки)
превод от английски