ЙОАН МАКСЕНЦИЙ, презвитер и архимандрит.

ЙОАН МАКСЕНЦИЙ, презвитер и архимандрит.

/лат.  Joannes Maxentius, архимандрит, лидер на група монаси от провинция Малка Скития  - днешна Добруджа, Румъния и за кратко тук наричани скитски монаси . Те в първата половина на IV в. отстоявали теопасхитската формула / виж „Теопасхизъм” най-долу/. Подробности за живота на Йоан Максенций не са известни. В източниците за него и последователите му се споменава само във връзка с теопасхичните спорове между 518 и 523 г . Скитските монаси от областта Малка Скития, оглавявани от Йоан Максенций, получили известност в Константинопол  през 518 г. като
ревностни привърженици на Халкидон /на IV Вс. събор от Халкидон/ и предлагали за тълкуване Халкидонската формула в църковна употреба  - "Един от Светата Троица пострадал / бил разпнат / по плът” и премахвайки от православното учение обвинението на монофизитите, че Халкидонският събор бил уж възстановил скритото несторианство. Против позициите на скитските монаси се обявили полските монаси - акимити, а така също и един от събора св. Софий Виктор , както и пребиваващият в Константинопол еп. Тома от Констанца,  Румъния, лично познаващ  Йоан Максенций и неговите съмишленици. За споровете в Константинопол, известни от документите на папското посолство през март 519 г. във връзка с възстановяване на църковното общение след акакианската схизма, Йоан Максенций съставил апология "Изповедание на Христос ", която с особено писмо била представена на папските легати.  В апологията Максенций писал , че предлаганата формула не се явява проявление на неуважение към Халкидон или утвърждение , че оросът / Халкид. формула / неточно определя православната вяра. Била обявена анатема на тези , които противопоставили на Халкидонския орос друго вероизповедание или считали текста му за непълен. Групата на скитските монаси отричала обвиненията на опонентите в опита им да преразгледат Халкидонския орос . Анатемосани били Пелагий и Целестий и това било добре известно на папските легати , които били запознати със западните ереси, още повече, че пелагианството / учението на Пелагий / било осъдено на lll Вс. събор в Ефес заедно с несторианството. Скитските монаси искали да подчертаят своята неприязън към учението на Несторий и затова се опитвали да обвинят монофизитите.  В апологията си Йоан Максенций обявил за обсъждане възгледите на своите опоненти дякон Виктор и еп. Патерн. Отначало легатите отказали да приемат апологията на Йоан Максенций, позовавайки се на това , че те не са упълномощени от папата да обсъждат повдигнатите от монасите въпроси. Под давление на византийското правителство те се съгласили да разгледат текста , но не приели окончателно решение.  Влиятелният по онова време магистър Виталиан призовал скитските монаси да изложат своето учение пред легатите и Константинополския патриарх Йоан II Кападокийски. За резултатите от тяхното изслушване няма сведения. Ако Виталиан и император Юстин са основни покровители на Йоан Максенций,  то неговите противници имали покровител в двора и това бил Юстиниан - племенник на императора , който след време седнал на престола. Не получили подкрепа в двора през май 519 г. , скитските монаси направили делегация в състав монасите Акил, Йоан, Монтий,  Маврикий, и се обърнали към папа Гормизд. Йоан Максенций останал в Константинопол. Юстиниан в послание до папата го убеждавал да не приема монасите и неговата позиция била отражение на атмосферата в Константинопол. Папата се отказал да приеме делегацията на монасите, но скоро била отправена втора делегация, оглавявана от Йоан Максенций. През есента на 519 г. започнала оживена преписка между Рим и Константинопол по въпроса за скитските монаси. В Рим делегацията се задържала 4 месеца. По повод дейността на монасите, префектът на Рим – Фавст се консултирал с Константинополския такъв, който обвинил скитските монаси и Йоан Максенций в арианство. От Рим, пребиваващите в посолството монаси , направили обръщение към православните епископи, които били изпратени от вандалите-арияни от Африка в Сардиния. Обръщението е разделено на 8 глави и е написано от името на дякон Петър, Йоан Максенций, Леонтий и четеца Йоан. Те писали, че изповядваната от тях вяра е православна и се обръщат за поддръжка на дейността им на събора в Константинопол. В доказателство на своята правота те доказали, че се придържат към вероизповеданието, прието на IV Вс. събор, съгласно с учението на св. Кирил Александрийски и с "Томос" на св. Лъв Велики. Авторите специално остават на мнение, че ереста на Теодор Мопсуетийски е "учител" на Несторий, а също и на Евтихий и Диоскор. Те осъдили пелагианството и неговия основател Пелагий, Келестий, Юлиан Еклонски и Фавст Регийски, но той в отличие от останалите не бил официално приет от еретиците. В съчинението Фавст скоро развил възгледите на преподобния Йоан Касиян Римлянин за учението за благодатта и застанал против учението на блажени Августин, което пък предизвикало протестите на африканските епископи и те застанали на страната на скитските монаси.
През август 519г. Йоан Максенций и неговите съмишленици напуснали Рим и нищо не постигнали. Съгласно свидетелството на Йоан Максенций те били изгонени от папата . Но самият папа Гормизд в послание до Юстиниан съобщил, че те избягали от града. Той обвинил монасите в това, че те създали безпорядък в Рим и към посланието прикрепил грамота с протест към статуя на императора. Но по всичко се вижда, че били обнародвани 12 глави против несторианите от Йоан Максенций. В посланието на Гормизд до еп.Посесор от 13 август 520г. разказал за "безчинството на лъжемонасите" в Рим и измислил други лъжи.Когато това послание попаднало в ръцете на Йоан Максенций , той отговорил с ново послание. В него Йоан Максинций заявил, че отказва да повярва, че посланието до Посесор принадлежи на папата, а вярва в това, че неговият автор е еретик.  Йоан Максенций свидетелствал, че Рим е влязъл в общение с папата. Максенций указал , че авторът на опроверганото послание не е признал авторитетното съчинение на Фавст Регийски, но и не го осъдил. Върналите се в Константинопол   скитски монаси продължили преписките с африканските епископи по въпросите, повдигнати в съчинението на Фавст. Обръщението на монасите не е съхранено, както и съчинението "За истинността на предопределението". Фулгенций бил посветен от Йоан Максенций и дякон Венерий заедно със скитските монаси. Вторият съборен отговор на африканските епископи е издаден през 523г. след смъртта на папа Гормизд. Вече знаейки мнението на папата относно делото на скитските монаси, африканските епископи не изменили в цялост положителното си отношение към тях. Посланието от 523г. е адресирано към Йоан Максенций и дякон Венерий. Африканците потвърдили признанието на вярата на скитските монаси и особено тяхното познаване на учението за благодатта. При това те призовали да бъдат снизходителни към тези, които не разделили мнението на ск. монаси за теопасхизма, защото много от тях може да променят своето убеждение и да ги приемат. В началото на 30-те години на Vlв. виз. император станал Юстиниан. Той започнал активно да използва теопасхийската формула в полемиката с монофизити и утвърдил едикта им от 533г., където се дава с много пояснения. Нейното приемане се съпроводило с осъждането на догматическите противници на ск. монаси - акимити.  Негледайки това , че по-рано папа Гормазд се отказал да приеме теопасхизма, сега формулатта била одобрена от папа Йоан II през 534г. Накрая тя била приета от V Вс.събор в Константинопол с осъждането на Теодор Мопсуетски. Йоан Максенций писал на латински език и искал да овладее добре и гръцкия език. Вероятно латинският е бил негов роден език - през VIв. това било много разпространено явление на Балканите и в Константинопол. Съчиненията на Йоан Максенций носят полемичен характер, насочени са против несторианите, монофизитите и пелагианите. Някои от тях са подписани също с името на други скитски монаси. "Изповедание на Христос" се е съхранило като кратко съчинение на Йоан Максенций също и с името "Изповедание на вярата " /в съкратен вариант/. В апологетическия жанр Йоан Максенций написал отговор на посланието на папа Гормизд до еп. Посесор. На теопасхитския  въпрос е посветено неголямото съчинение "Смисълът на съединението на Словото Божие с Неговата плът". Известните полемични съчинения "Диалози против несторианите" съдържат критики на учението на Теодор Мопсуетски и отстояват богословието на св. Кирил Александрийски. Във връзка с несторианската полемика в съчиненията на Йоан Максенций възникват въпроси за пелагианството, за което свидетелствува съчинението "Обръщение към африканските епископи" и "Глави против несторианите". Ф. Глори отрича, че Йоан Максенций е автор на писма към африканските епископи по въпроса за благодатта, но това мнение не е общоприето. Отчитайки, че в трактатите против несторианите Йоан Максенций пряко засяга въпроса за пелагианството, трябва да се каже, че него го интересува учението за благодатта и полемиките в Западната Църква, което всъщност намира отражение в неговите писма до африканските епископи. За близостта на несторианството и пелагианството Йоан Максенций развил идеите на преподобния Йоан Касиян Римлянин, изразени в неговия трактат "За въплъщението".
Ние Православните, казва Максенций, не твърдим, че Божеството “обитава" в Христос (както правят еретиците Несторий и Теодор Мопсуетийски, които казват, че Христос е извън Троица), но че Христос е един от трите ипостаси на единия Бог. Човекът Христос е самият Бог-Слово, подчертават скитите. Много характерно те твърдят, че детето, което се роди от Богородица и беше  повито в пелени беше по природа (Самият) Бог. Скитите обясняват, че Христос е един от Троицата не защото същността на плътта  се променя в божествена същност, а защото това е плътта на Бог-Слово, Който е един от Троицата. Тъй като обект в Христос е Логоса, може да се каже, че Христос е един от  Троицата без да се прибавя четвърто лице към Троицата.

Трябва да се подчертае още, че тези скити са отдадени на Халкедонизма. Те често изразяват своята привързаност към определението на 4-ти Вселенски събор и неговите “две природи", както и към учението на папа Лъв. Те също така са верни подръжници на св. Кирил и на дванадесетте анатеми. Подобно на Кирил те провъзгласяват, че безстрастният Бог е съединен със способната да страда човешката природа. Те поддържат “двойното единосъщие " на Логоса (homousion patri secundum divinitatem, homousion nobis eundem secundum humanitatem) и “двойното раждане” (ante saecula a patre secundum divinitatem and  in novissimis temporibus secundum humanitatem a virgine sancta). Затова те изповядат „едно и също" (Unum eundemque) лице, което подлежи на естествен (naturalem) Син, както на Бащата, така и на майката. На това Въплътено Слово се приписват и чудесата, и страданията. След като Логоса е “естествено" (naturally) роден от Бога Отца и Мaрия, последната с право е наречена Богородица или Dei genetrix. Максенций посочва, че има предвид, че докато несторианите наричат Мария “Богородица", само дотолкова, доколкото тя е родила този, който е бил Бог “по благодат" (Gratia), а не “по природа" (Natura),  то православните я наричат „Богородица" ”вярно и правилно" (vere et proprie).

Теопасхизмът (буквално “страдане на Бога”) е понятие, с което се изразява по категоричен начин християнската вяра в действителното Въплъщение на Второто Лице на Света Троица - Син Божи. Въпросът за теопасхизма е част от по-големия въпрос за субекта на кръстната смърт, или - казано по друг начин – за това, кой е носителят на субекта в Личността на Иисус Христос. Проблемът за теопасхизма предизвиква един от най-големите богословски конфликти в началото на VІ век. Теопасхитската идея се изразява чрез формулата “Един от Светата Троица пострада по плът” (лат. Unus ex Trinitate carne passus est), предложена от известните като скитски или готски монаси, които през 519 и 520 г. в Константинопол и Рим НАСТОЯВАТ ВЪРХУ НЕЯ КАТО ВЪРХУ ТОЧЕН ИЗРАЗ НА УЧЕНИЕТО НА ЦЪРКВАТА.