Мирът в семейството

Вие и сами виждате как, в зависимост от нашите мисли и желания, можем да създаваме в семейството хармония или дисхармония. Когато стопанинът на дома е натоварен с грижи и мисли за някаква трудност, той създава безпокойство не само на себе си, а и на цялото семейство. Всички в къщата са подтиснати, нямат мир, нито утеха. Главата на семейството трябва да излъчва доброта, за да се предава тя и на останалите. Ние сме такъв мислен апарат… Навремето не знаех, че човек не трябва да обижда своите родители, нито телесните, нито духовните. Даже и в мислите си. Аз не осъзнавах какви тежки последствия за нас носи оскърблението на другите. Много пострадах от това, че мислено обиждах баща си и досега не преставам да се кая. Той беше мирен, тих и кротък човек, невероятен добряк. Никога не е боледувал в своя живот, защото имаше постоянен вътрешен мир и органите му работеха без натоварване. Баща ми гледаше на живота като на спектакъл и когато някой го обиждаше, той не се сърдеше. Бих бил щастлив да имам неговите качества. Но синовете повече приличат на майките си, а дъщерите на бащите. Хората не знаят защо става така, че в едно семейство се раждат момичета, а в друго момчета, но Господ ни открива причината. 

Много зависи от кръвта на родителите; ако тя е сходна по свойства, се раждат мъжки и женски деца, ако кръвта на майката е по-силна, се раждат синове, а ако е по-силна кръвта на бащата, се раждат момичета. Това може да се види на много места, например при пчелите. Пчеларите добре знаят, че майката веднъж в живота се чифтосва с търтея. Докато носи семето на едната и другата страна, майката ражда и пчели, и търтеи. След две години пчеларят трябва да я отстрани, защото започва да носи само мъжки яйца и няма вече пчели.
Бог всичко ни открива, но е потребно и малко разсъждение, защото има много тайнствени неща, които не можем да разберем.
От нашите мисли произлиза или добро, или зло, хармония или дисхармония в семейството. Вярващите желаят винаги да бъдат добри и миролюбиви, те се трудят и стараят, но земните грижи често претоварват човека. Господ е взел на Себе си цялото ни бреме, защото ние не можем да си помогнем, а само усложняваме нещата.

Хаосът в нашата държава идва от нашите мисли


Малко вяра имаме в Господ и малко упование. Ако се уповавахме Нему, дори колкото на приятелите си, не бихме страдали толкова в нашата държава. Мисленият хаос в страната идва от мислите. Ние сме тези, които създават дисхармонията. Не разбираме, че в нас е Божията енергия и божественият живот. Всеки човек като носител на тази енергия, когато се съедини с останалите, твори огромна сила и неприятелят бяга от него. Ако политиците ни бяха единомислещи, не бихме имали неприятели, враговете не биха ни вредили нито с оръжие, нито с войска, с нищо.


Защо и как да обичаме своите неприятели?


Ние сме същества, създадени от Бога, но не умеем да живеем правилно и създаваме ад в себе си и около себе си. Владика Николай Велимирович разказваше за един свещеник, който постоянно искал да го преместят на друго място. На неговите молби владиката отговорил: „Отче, на драго сърце бих те преместил, където искаш, но там не би могъл да носиш самия себе си.” Още казваше: „Ако човек не си навреди сам, дори дяволът не може да му навреди.”

Господ ни е дарувал всичко и от нас зависи да бъдем добри. Докато обръщаме внимание на негативните качества на хората, с които общуваме, не можем да имаме мир и покаяние. Защо Господ ни заповядва да обичаме враговете си? Не заради тях, а заради нас. Докато задържаме в себе си мисълта за обидата, която са ни нанесли неприятелите, приятелите, роднините и близките, няма да имаме мир и покой и живеем в адско състояние. Необходимо е да се освободим от това зло, да го отхвърлим, като че ли нищо не е било, да простим всичко.

Автор: старец Тадей Витовнишки