Старецът Порфирий – За децата




***

Родителите на едно дете с тежък характер, което бе достигнало преходната възраст, дойдоха при отец Порфирий. Със скръб му разказаха своите проблеми, свързани с възпитанието на детето и го помолиха за съвет. Отец Порфирий започна да им говори за това, че те са длъжни да обърнат внимание на своя духовен живот. Родителите отново и отново се връщаха към разговора за детето, но старецът продължи да им говори за техните християнски и родителски задължения. Тогава посетителите с недоумение му казаха: „Отец Порфирий, ние сме дошли тук не заради себе си. Всичко, което Вие ни говорите, ние го знаем. Ние дойдохме заради нашето дете.”
На това отец Порфирий отговори: „А аз през цялото това време ви говорих за вашето дете. Толкова ли не разбирате, че спасението на вашето дете зависи от вашето собствено освещение? Не теоретическо, а практическо освещение!”
След това, замълчавайки за малко, старецът добави: „Ако вие действително обичате детето си, то сте длъжни да започнете да се стремите към святост незабавно! Сега аз „видях” душата му… Тя е мъртва.”


***

„Никога вашите деца не трябва да чуват как вие се карате помежду си… Даже и не повишавайте един на друг тон!”
– Но това възможно ли е, отец Порфирий?
– Разбира се, че е възможно! Затова хубавичко запомнете моите думи: никога никакви караници пред децата: НИКОГА!


***



Една майка се оплаквала на отец Порфирий за това, че синът й вече не я слуша, не ходи на църква и тъй нататък. Старецът й казал:
– Колко години ти си го заставяла да прави това, което ти искаш, да ходи там, където ти искаш. Сега той се стреми към свобода. Не му казвай „прави така”, или „не прави така”. Ти само в себе си с любов се моли за него. Ако ти би видяла, че някой турчин здраво е хванал твоя син и му казва „кажи на майка си това и това”, ти би ли осъдила своето дете? Би ли се разсърдила на своя син?

***

– Моята дъщеря, дядо Порфирий, води греховен живот. Как да я спася?
– Със своята собствена святост. Само така. Светостта на родителите спасява техните деца.



***

Веднъж старецът ми разказа:
– Ние сме длъжни да обичаме с Христова любов, а не с човешка. Преди две години тук дойде една майка на четири деца и ме попита за тях. Тя ми каза имената им и аз й отговорих: „Обърнете особено внимание на Харалампий, защото той ще ви донесе много скърби  (в това време той бил на дванадесет години).”
Чувайки това, жената възкликна: “Отче, какво говорите? Харалампий е моят най-добър син. Аз съм особено загрижена за него и го обичам повече от другите, защото той е най-малкият.”
” Ти не го обичаш с Христова любов и затова му вредиш.”
– Тя не ми повярва, продължаваше да спори с мене и накрая си замина с голямо раздразнение. Аз се помолих и я предоставих на волята Божия. Вчера тя дойде отново в дълбоко разкаяние: „Простете ми, отче. Тогава аз Ви се обидих и си казах, че Вие водите хората в заблуждение. Сега вярвам, че Вие получавате вразумление от Бога. Отче, сега Харалампий си замина от нас. Той стана съвършен дивак и ни донася много скърби. Какво да правим? Действително аз не го обичах с Христова любов и с това му причиних вреда…” И от нейните очи потекоха обилни сълзи.


Автор : Старецът Порфирий