Писмото на една тийнейджърка до нашите духовници

Писмо към всички български православни свещеници!
"Ще ви се представя накратко. Аз съм тийнейджърка, ако щете дете ме наречете. Родом съм от древно провинциално градче в Североизточна България. Това, което най-силно желае душата ми още в крехка възраст, е да върви по пътя към Истината.
Искам да следвам Бог, да го прославям с музикалния си талант и да бъда кротка и смирена по сърце. Все още прохождам. Понякога залитам и падам, но затова пък си имам добър Баща, който ми помага да се изправям. Дори когато плача, утеха намирам, защото знам, че не съм сама в тази борба и в прегръдката Бащина се намирам.
Днес се обръщам към вас, български православни свещеници с една молба: Бъдете добър пример за нас, младите, които правим първи стъпки във вярата и бъдете до нас, за да не се озовем в дълбоки води преди да сме се научили да плуваме.
Знаете, че децата се учат от родителите си и те са техен пример за подражание. А вие би трябвало да сте нашите духовни пастири, чиито пример да следваме, нали?
Тогава нека да си зададем въпроса: Кои са истинските пастири в Църквата?
„Те не търсят своето, не чакат материални облаги, а с вяра и любов раждат духовно в Христа нови граждани на Царството Небесно.”
Този цитат поражда в мен още въпроси: Дали в България все още има истински пастири? А къде можем да ги открием? …"

Писмото е написано от Свилена Георгиева, 16 годишно момиче, напомнящо ни една тъжна истина.