За бурите в главата (ПОЛЕЗНО)


Колко хубаво е отново да посетиш познати места, да видиш познати стени! За какво да разкажа днес? Радвам се да ви видя!
 
Иска ми се да ви кажа нещо ободряващо. Да започнем с това, че замислите, които строим по отношение на своето бъдеще – въобще не са това, което ни е нужно в действителност. Случва се само това, което иска Бог. 

Помислите на осветения и помислите на лукавия човек


– Отче, ако човек има святост, разбира ли кой е лукав?

– Да, разбира кой е лукав, както също разбира светостта на един свят човек. Вижда лошото, но в същото време вижда и вътрешния човек и разпознава, че лошото е от изкусителя и бива привнесено отвън.

За помислите


- Как навреме да забелязваме появата на греховния помисъл и да отсичаме страстните помисли още на нивото на прилога.

- Не се занимавайте много с помислите, към тях трябва да се отнасяме с пренебрежение. Един монах от нашата обител веднъж дойде при мен и каза: „Трябва да се изповядам”. Видях го, че държи тетрадка. Попитах го: „Какво е това” – „ Това е моята изповед”, отвърна. „ Е, хайде, – казах му,- ще чета твоята тетрадка”. Представяте ли си, 30 страници помисли! Казах му: „Какво мислиш, че трябва да изповядаш всички помисли, които ти идват в главата ли? По този начин скоро може да се озовеш в психиатрическа болница!” Той беше записал даже тези помисли, които са му идвали по време на служба. Казах на този брат: „Идващите помисли нищо не означават.” Даже и умът да се склони за момент към тях, това не означава нищо, абсолютно нищо! Забравете за това! Трябва да се изповядват само помислите, които дълго не си отиват, остават в ума в продължение на дни или седмица, а като цяло помислите са сапунени мехури.

Който има добри помисли, вижда всичко добро


Някои ми казват, че изпадат в съблазън, понеже виждат много нередности в Църквата, а аз им отговарям: Ако попи­таш някоя муха дали тук наоколо има цветя, ще отговори: „Не знам, там, долу в дерето има консервни кутии, тор, нечисто­тии“, и ще ти изреди всички мръсотии, върху които е кацала. Обаче, ако попиташ една пчела дали е видяла някоя нечисто­тия наоколо, ще ти отговори: „Нечистотия ли? Не съм видяла такова нещо; тук мястото е пълно с миризливи цветя“, и ще ти изброи един куп градински и полски цветя. Значи мухата знае само къде има нечистотии, а пчелата знае, че ей там има една лилия, по-нататък – зюмбюл и т.н.

За злопаметността


Отците са казали, че монасите не бива да се гневят или да оскърбяват когото и да е било. „Който е победил гнева, казват те, победил е демоните, а когото тази страст победи, той изобщо е чужд на монашеския живот.”  А какво да кажем ние за себе си, когато не само че не изоставяме раздразнителността и гнева, но се предаваме и на злопаметност? Какво да правим, как да не оплакваме такова жалко и нечовешко устройство (на нашите души)? И тъй, братя, нека внимаваме върху себе си и се помолим с Божията помощ да се избавим от огорчението на тази  гибелна страст.